Писнах. Мястото беше много чувствително.
Очите му се стрелнаха към моите, пълни с копнеж и жажда.
- Мисля, че си пропуснала няколко косъмчета - каза и се наведе да огледа.
- Ами... - измънках, с надеждата това да сложи край на меко казано смущаващата обстойна проверка.
- Хрумна ми нещо! - Той скочи и чевръсто се отправи към банята.
„Какво е намислил?“
Върна се бързо. Носеше чаша вода, четката си за бръснене, сапун, кърпа, моята самобръсначка и канче. Постави водата, четката, сапуна и самобръсначката на нощното шкафче, кърпата остана в ръката му. Погледна ме.
„О, не!“ Подсъзнанието ми захлупи ядно книгата си: „Чарлз Дикенс. Събрани съчинения, том първи“ и скокна от креслото си с ръце на кръста.
- Не, не, не! - изписках.
- Госпожо Грей, когато една работа се върши, следва да се свърши добре. Ела насам! - Очите му бяха с цвета и настроението на лятна буря.
- Защо винаги трябва да е „не“? - попита и наклони глава на една страна.
Изчервих се. Не беше ли очевидно?
- Защото е... прекалено... твърде...
- Интимно? - прошепна той. - Ана, аз копнея да изживявам такава интимност с теб. И ти го знаеш много добре. Освен това след някои от нещата, които вече сме правили, не ми се дърпай точно сега. Познавам тази част от тялото ти повече от теб.
Колкото и да бяха арогантни, тези думи си бяха самата истина, но все пак...
- Просто е... грешно. - Гласът ми беше скимтящ и умолителен.
- Не е грешно. Ужасно възбуждащо е.
„Наистина ли? Възбуждащо?“
- Това те възбужда? - Не успях да прикрия удивлението си.
- Не си ли личи - засмя се той и погледна към пениса си, който вече бе надигнал глава. - Искам да те обръсна - прошепна.
„О, какво толкова? Майната му!“ Легнах и закрих очи с ръце, за да не гледам.
- Ако това те прави щастлив, Крисчън - давай. Толкова си перверзен - казах и повдигнах бедрата и ханша си нагоре. Той целуна бедрото ми от вътрешната страна.
- Да, бебчо, абсолютно си права!
Той хвана левия ми глезен, разтвори краката ми и коленичи между тях. Матракът хлътна.
- Така ми се ще да те вържа...
- Обещавам да не мърдам.
- Добре.
Дъхът ми спря, когато прокара четката между краката ми. Усетих топлината на водата. Погъделичка ме леко, но беше приятен гъдел. Мръднах.
- Не мърдай - скара ми се той и пак прокара четката. - О, ще взема да те завържа! - добави мрачно. Сладки тръпки минаха по гръбнака ми.
- Правил ли си го преди? - попитах много предпазливо, когато усетих, че посяга за самобръсначката.
-Не.
- О, браво! - засмях се.
- Още нещо ново, нещо, което правя за първи път, госпожо Грей.
- Тези нови неща ми харесват.
- И на мен. Почваме. - И с огромна нежност и внимание, което ме изненада, прокара самобръсначката по чувствителната ми кожа. - Само не мърдай! - каза някак разсеяно и разбрах, че е изцяло съсредоточен и погълнат от това, което прави.
Само след няколко минутки хвана кърпата и почисти всички обръснати косъмчета.
- Ето, сега вече е перфектно - каза замислено и най-сетне открих очите си да го погледна. Беше на колене и се наслаждаваше на творението си.
- Доволен ли си? - Гласът ми беше дрезгав.
- Много - отвърна той, усмихна се почти зловещо и бавно вкара пръст във влагалището ми.
- Но беше много забавно - каза Крисчън и в очите му видях пак онзи смях.
- За теб - да! - Опитах се да се направя на сърдита, но той, разбира се, беше прав. Беше... много... възбуждащо.
- Помня, че онази част след бръсненето беше доста удовлетворителна - каза той и се зае да се дообръсне. Изчервих се. Да, беше. Нямах представа, че липсата на окосмяване може да е от такова голямо значение. Беше съвсем различно.
- Спокойно де, просто се закачам. Нали точно това правят съпрузите, които са безнадеждно влюбени в жените си? - Крисчън вдигна брадичката ми и ме погледна с безпокойство, опитваше се да прочете мислите ми по изражението ми.
„Хм, време е да се разплатим“.
г
- Сядай - казах.
Той ме погледна неразбиращо. Подбутнах го нежно към единствения стол в банята. Объркан и изненадан, той седна, а аз взех самобръсначката от ръката му.
Читать дальше