E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Тейлър ли? - попитах.

Той кимна.

- Кръвното ви налягане е нормално, госпожо Грей. Ще повикам лекаря - каза сестра Нора, махна маншона от ръката ми и без да обели нито дума повече, затрака с токчета към изхода на стаята, като пръскаше негодувание около себе си.

- Мисля, че сестра Нора откачи.

- Знам как да упражнявам чара си върху жените - засмя се Крисчън.

И аз се засмях, но спрях, защото усетих силна болка в гърдите.

- Да, така е.

- О, Ана, колко обичам смеха ти!

Нора се върна с каничка с вода. И двамата млъкнахме. Само се гледахме, докато тя наливаше една чаша.

- На малки глътки обаче! - предупреди ме.

- Да, госпожо - казах и отпих жадно една глътка. „О, прекрасно!“ Отпих още една глътка. Крисчън ме наблюдаваше напрегнато.

- Мия? - попитах.

- Добре е. Благодарение на теб.

- Бяха ли я отвлекли?

-Да.

Значи цялата тази лудост все пак беше оправдана. Облекчението се спусна като по спирала из цялото ми тяло. „Слава богу, слава богу, слава богу, че е добре!“

- Как са се добрали до нея?

- Елизабет Морган.

- Тя? Наистина ли?

- Взела я е от гимнастическия салон.

Намръщих се. Не разбирах.

- Ана, ще ти разкажа всичко, но после. Мия е добре, доколкото може да е добре след подобно преживяване. Била е дрогирана.

Все още е много изтощена и уплашена, но по чудо не се е случило нещо по-лошо. - Стисна зъби. - Това, което направи ти... беше невероятно смело и безразсъдно. Можеше да те убият.

Очите му пламнаха, но в същото време излъчваха сива студенина. Виждах, че едва сдържа гнева си.

- Не знаех какво друго да направя - прошепнах.

- Можеше да ми кажеш! - Ръцете му се свиха в юмруци.

- Той каза, че ще я убие, ако кажа на някого. Не можех да поема този риск.

Той затвори очи, лицето му се сгърчи от ужас.

- Изживях смъртта хиляда пъти от четвъртък.

,Четвъртък?“

- Днес какво сме?

- Почти събота. - Погледна си часовника. - Беше в безсъзнание повече от двайсет и четири часа.

- А Джак и Елизабет?

- Арестувани са. Джак е тук, под охрана. Трябваше да извадят куршума. Не знам в кое отделение на болницата е - каза горчиво.

- Иначе щях да съм го убил досега. - Лицето му потъмня.

„Мамка му! Джак е тук!“

„Това ти е за СИП, шибана курво!“ Пребледнях. Празният ми стомах се сви в конвулсии, очите ми се напълниха със сълзи и цялото ми тяло се разтресе.

- Ана... - Крисчън се наведе към мен, взе чашата от ръката ми и ме прегърна нежно. - Сега си в безопасност - прошепна в косата ми.

- Така съжалявам, Крисчън... - Сълзите ми потекоха.

- Шшш... - Той ме галеше по косата, а аз плачех на рамото му.

- Това, което казах... Никога не съм имала намерение да те напускам.

- Шшш, бебчо. Знам.

- Знаеш? - Думите му спряха сълзите ми.

- Да, разбрах. Не веднага, но разбрах.

- Ти просто ме изненада - казах в рамото му. - Когато говорехме в банката. Ти си помисли, че те напускам. Мислех, че ме познаваш по-добре. А съм ти казвала толкова много пъти, че никога няма да те напусна.

- Но след всичко, което казах и направих, всички тези непростими, отвратителни неща... - Гласът му беше ужасно тих, а ръцете му ме притиснаха по-силно. - Мислех, че съм те загубил.

- Не, Крисчън, никога не можеш да ме загубиш. Но не исках да се намесваш, защото беше опасно за Мия.

Той въздъхна. Не знаех дали от гняв, раздразнение или болка.

- Как се сети? - попитах бързо, за да го изкарам от мрачните му мисли.

Той сложи онова кичурче зад ухото ми.

- Точно бях кацнал в Сиатъл, когато се обадиха от банката. Последното, което знаех за теб, беше, че не си добре и се прибираш у дома.

- Значи си бил в Портланд, когато Сойър се обади от колата?

- Точно се канехме да излетим. Исках да се прибера. Тревожех се за теб.

- Тревожел си се?

- Разбира се - каза той обидено. Прокара палец по долната ми устна. - Целият ми живот минава в тревоги по теб. Знаеш го.

„О, Крисчън!“

- Джак ми се обади в офиса - казах. - Даде ми точно два часа да набавя парите. Трябваше да тръгна веднага и това беше най-удобното извинение.

- И си изпързаляла и Сойър. И той ти е бесен.

- И той? Че кой друг?

-Аз.

Докоснах внимателно лицето му, прокарах пръсти по брадата му. Той затвори очи и притисна буза в дланта ми.

- Не бъди такъв, не се сърди - прошепнах.

- Не мога. Това, което направи, беше огромна глупост, граничеща с безразсъдство.

- Казах ти: не знаех какво друго да направя.

- Ти просто нямаш никакво чувство за самосъхранение. Не се грижиш за безопасността си, а сега не си само ти - каза той ядосано.