E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Някаква медицинска сестра нахлу в стаята. Беше над петдесет, но с катраненочерна коса. Носеше огромни перлени обеци.

- Събудихте ли се, госпожо Грей? Веднага ще уведомя доктор Бартли. Аз съм Нора. Знаете ли къде сте?

- Да. В болница. Искам да пишкам.

- Имате катетър.

„О, това е отвратително!“ Погледнах притеснено Крисчън и после пак нея.

- Моля ви, искам да стана.

- Госпожо Грей...

- Моля ви.

- Ана! - каза Крисчън с предупредителен тон.

Започнах да се набирам на лакти и да се опитвам да стана.

- Ще ви махна катетъра. Господин Грей, мисля, че съпругата ви иска да остане сама. - Погледна го многозначително.

- Никъде не мърдам! - отвърна ядно той.

- Крисчън, моля те! - прошепнах, пресегнах се и хванах ръката му. Той стисна моята и ме погледна тревожно. - Моля те!

- Добре - каза той безпомощно и прокара ръка през косата си. - Две минути! - изсъска на сестрата, наведе се, целуна ме по челото и излезе.

След малко нахлу обратно. Предполагам, че бяха минали точно две минути. Сестра Нора ми помагаше да стана. Бях облечена в болнична нощница. Не помнех някой да ме е събличал.

- Аз ще я поема - каза той и тръгна към нас.

- Господин Грей, мога да се справя сама! - скара му се сестра Нора.

Той я изгледа враждебно.

- По дяволите, това е съпругата ми! Аз ще я занеса! - каза през зъби и отмести инфузионната стойка.

- Господин Грей! - запротестира Нора.

Той не й обърна внимание, наведе се и нежно ме вдигна на ръце. Увих ръце около врата му, тялото ме болеше. „Господи! Всичко ме боли!“ Крисчън ме отнесе до банята, а сестра Нора ни последва със стойката.

- Госпожо Грей, много сте отслабнала - каза Крисчън неодобрително и леко ме пусна да стъпя. Олюлях се. Той светна лампата. Флуоресцентното осветление ме заслепи.

- Седни, преди да паднеш! - каза той рязко, но не ме пускаше.

Успях някак да седна на тоалетната чиния и да кажа:

- Излез.

- Просто се отпусни, Ана.

- Не мога пред теб. Срам ме е.

„Господи, колко унизително е това!“

- Може да паднеш.

- Господин Грей! - намеси се рязко Нора.

Никой не й обърна внимание.

- Моля те.

Той вдигна пораженски ръце.

- Ще съм отпред и ще оставя вратата отворена. - Отсъпи зад-нешком до вратата и застана до сърдитата сестра.

- Обърни се, моля те.

„Не е ли нелепо да се срамувам така от него? Защо?“

Той врътна очи, но изпълни нареждането.

Направих бърза инвентаризация на щетите. Главата ме болеше, гърдите - там където Джак ме беше ритнал - също, тялото ме болеше от падането на земята, а освен това бях много гладна и жадна. Господи, колко бях гладна! Щом свърших, тихичко благодарих, че са сложили мивката съвсем близо до тоалетната чиния и не се налага да ставам, за да си измия ръцете. Просто нямах сила да се изправя. Избърсах ръцете си в кърпата и казах:

- Готова съм.

Още преди да довърша, Крисчън вече беше при мен и се озовах в ръцете му. Колко ми бяха липсвали тези ръце! Той се поколеба и... зарови нос в косата ми.

- О, колко ми липсвахте, госпожо Грей - прошепна и под гневния поглед на сестра Нора ме отнесе в леглото. Но като че ли не искаше да ме пусне. Поне така си помислих.

- Ако сте приключили, господине, бих желала вече да прегледам госпожа Грей - каза сестра Нора. Беше побесняла.

А той я погледна и каза:

- Цялата е на ваше разположение.

Тя изсумтя недоволно и обърна цялото си внимание към мен.

„Може да те побърка, нали?“

- Как се чувствате? - попита ме тя със състрадателен глас и лека нотка на раздразнение, което отдадох на намесата на Крисчън.

- Всичко ме боли и съм много жадна - прошепнах.

- Ще ви донеса вода веднага щом проверя показателите ви и след като доктор Бартли ви прегледа.

После уви маншона на апарата за кръвно около ръката ми. Погледнах притеснено Крисчън. Изглеждаше кошмарно. Като призрак, все едно не бе спал от дни. Косата му беше рошава, не се беше бръснал от много време, ризата му беше ужасно измачкана. Намръщих се.

- Как си? - попита той и седна на леглото, без да обръща никакво внимание на сестрата, но внимаваше да не докосва тялото ми.

- Всичко ме боли. И съм гладна.

- Гладна? - Той се ококори удивено.

Кимнах.

- Какво ти се яде?

- Каквото и да е. Супа.

- Господин Грей, трябва да получим разрешение от лекар, преди да позволим на госпожа Грей да започне да се храни.

Той я изгледа безизразно, извади телефона от задния си джоб и набра.

- Ана иска пилешка супа... Добре... Благодаря. - И затвори.

Погледнах Нора. Тя гледаше Крисчън с присвити очи.