E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

И тя е да ти позволя да ме глезиш, защото те обичам. Сега те моля да спреш да ми говориш така сладко, защото ми се доплаква.

Анастейжа Грей, влюбен главен редактор на СИП

На следващия ден погледнах календара. Господи! Само пет дни до рождения ми ден! Десети септември. Трябваше да идем до новата къща и да видим как върви ремонтът. Зачудих се дали Крисчън няма други планове. Усмихнах се. Хана почука на вратата.

- Влизай.

Забелязах Прескот в коридора. Нещо се беше развихрила. Странно.

- Здрасти, Ана. Дошла е една дама, Лийла Уилямс. Иска да те види. Казва, че е по личен въпрос.

- Лийла Уилямс? Не познавам... - Устата ми пресъхна, а Хана се стресна от изражението ми.

Лийла!? Какво търсеше тук?

- Да я отпратя ли? - попита Хана, очевидно стресната от изражението ми.

- М... не. Къде е?

- На рецепцията. Не е сама. С нея има една млада жена. И госпожица Прескот иска да говори с теб.

Че как иначе!

- Да влезе.

Хана мина крачка встрани и Прескот влетя в офиса ми. Беше като войник, цялата кипяща от енергия, изпълнителна, професионална, изцяло отдадена на мисията си.

- Хана, остави ни за минутка. Седни, Прескот.

Хана излезе и затвори вратата.

- Госпожо Грей, Лийла Уилямс е в списъка с хората, които не бива да бъдат допускани до вас.

- Моля? Имам списък с кого да се виждам и с кого не?

- Не, това е нашият списък, мадам. Тейлър и Уелч бяха категорични за нея. Не бива да я пускам да ви доближава и да се опитва да се свърже с вас.

- Опасна ли е? - попитах учудено. Все още не разбирах.

- Не мога да знам.

- Как тогава бях известена, че е тук?

Тя преглътна и за секунда ме изгледа притеснено.

- Бях в тоалетната. Влязла е и е говорила директно с Клер, а Клер се е обадила на Хана.

- О, разбирам. - Всъщност разбрах, че дори Прескот ходи до тоалетната, и се разсмях.

Тя ме погледна извинително и се усмихна. За първи път бронята й се пропука. Имаше прекрасна усмивка.

- Трябва пак да говоря с Клер за протокола - каза леко войнствено.

- Да. А Тейлър знае ли, че тя е тук? - Улових се, че несъзнателно стискам палци да не е казала на Крисчън.

- Оставих му съобщение на гласовата поща.

- Това ми дава малко време. Искам да знам защо е дошла и какво иска.

Прескот ме изгледа и каза:

- Бих ви посъветвала да не го правите, госпожо.

- Вероятно има причина да дойде и да иска да ме види.

- От мен се очаква да предотвратя това - каза тя с мек глас, но звучеше все по-отчаяна.

- Искам да чуя какво има да казва! - Гласът ми прозвуча грубо, а никак не исках да е така.

- Преди това трябва да ги претърся - каза Прескот с въздишка.

- Добре. Можете ли да го направите?

- Тук съм, за да ви пазя, госпожо Грей, така че - да, имам право да го направя. И трябва да остана в стаята по време на разговора.

- Добре - съгласих се. Освен това последния път, когато бях в една стая с Лийла, тя беше въоръжена.

Прескот стана.

- Хана? - викнах.

Хана отвори вратата на секундата. Може би беше чакала пред нея.

- Би ли проверила дали заседателната зала е свободна?

- Вече проверих. Може да я ползвате.

- Прескот, може ли да ги претърсите там? Дали е достатъчно дискретно?

- Да, госпожо.

- Ще дойда до пет минути. Хана, заведи Лийла и жената с нея в залата.

- Добре. - Погледна Прескот, после пак мен и попита: - Да отложа ли следващата ви среща? В четири часа е, но е чак на другия край на града.

- Да - казах и тя кимна и излезе. „Какво иска Лийла, по дяволите? Не, не мисля, че е дошла с лошо. Дори когато имаше възможност да ме нарани, не го направи. Ох, Крисчън ще откачи“. Подсъзнанието ми сви устни, кръстоса крака и поклати глава.

Трябваше да му кажа. Написах му кратък мейл. После погледнах часовника си и се поколебах. Изведнъж съжалих. Жалко, разбирахме се толкова добре след Аспен. Всичко беше прекрасно. Натиснах „изпрати“

Подател:Анастейжа Грей

Относно:Гости

Дата:6 септември 2011, 15:27

До:Крисчън Грей

Крисчън,

Аийла е тук. Иска да ме види. Ще се срещна с нея в присъствието на Прескот.

Ще използвам новите си умения в пляскането на шамари. Ако се наложи. При това ръката вече не ме боли.

Опитай се, но наистина се опитай да не се тревожиш!

Аз съм голямо момиче.

Ще ти се обадя след като си отиде.

А х

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Пъхнах набързо блакберито в чекмеджето на бюрото. Станах, пригладих сивата си права пола и разкопчах още едно конче на сивата си копринена блуза, щипнах се по бузите, за да им придам малко цвят. Добре, готова съм. Поет дълбоко дъх, излязох от офиса и тръгнах към заседателната да се срещна с натрупалата печална слава Лийла, без да обръщам никакво внимание на песента на Шаде, с която телефонът свиреше нежно в бюрото ми.