E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Лийла изглеждаше много по-добре. Не по-добре, а истински привлекателна. Бузите й бяха розови, кафявите й очи грееха, косата й беше чиста и лъскава. Беше с бели панталони и бледорозова блуза. Стана веднага щом ме видя да влизам. С нея става и приятелката й - красиво тъмнокосо момиче с очи с цвят на брен-ди. Прескот седна в ъгъла, без да откъсва очи от Лийла.

- Благодаря, че отделихте време да се видим, госпожо Грей -каза тихо, но много отчетливо Лийла.

- Ммм... съжалявам за охраната. - Не се сетих какво друго да кажа.

- Това е приятелката ми Сузи.

- Здравейте. - Кимнах на Сузи. Тя изглеждаше като Лийла, Всъщност приличаше и на Лийла, и на мен. „0, не, още една!“

- Да - каза Лийла, като че ли беше прочела мислите ми. - Сузи също познава господин Грей.

И какво по дяволите се очакваше да кажа? Усмихнах се вежливо.

- Моля, седнете.

На вратата се почука. Беше Хана. Поканих я с жест, но знаех много добре какво ще каже.

- Извинете, че ви прекъсвам. Господин Грей е на телефона.

- Кажи му, че съм заета.

- Искам да ви кажа, че той е много... настоятелен. - Май беше уплашена.

- Да, сигурна съм, че е настоятелен. Би ли се извинила на господин Грей от мое име и му кажи, че ще му се обадя след малко.

Хана се поколеба.

- Хана? Моля те.

Тя кимна и бързо излезе. Обърнах се към двете момичета срещу мен. Гледаха ме с някакво страхопочитание. Беше ужасно неловко.

- Какво мога да направя за вас? - попитах.

Сузи проговори първа.

- Знам, че е малко странно, но аз също исках да ви видя. Жената, която успя да хване Крие...

Вдигнах ръка, за да я спра. Не исках да слушам това.

- Ясно, почва да ми се изяснява - казах.

- Ние сме от клуба на бившите подчинени - усмихна се тя, очите й грееха весело.

„Боже!“

Лийла ахна; изглеждаше едновременно отвратена и леко развеселена. Сузи сбърчи болезнено чело. Предположих, че Лийла я е сритала под масата.

И какво трябваше да кажа аз? Погледнах нервно Прескот. Тя стоеше все така безучастно, но очите й не се откъсваха от Лийла.

Сузи се опомни, изчерви се, кимна и стана.

- Ще изчакам на рецепцията. Това шоу не е мое, а на Лулу.

Със сигурност се чувстваше неловко.

„Лулу?“

- Добре ли си? - обърна се тя към Лийла, която й се усмихна. После Сузи се усмихна и на мен - широко, искрено, открито, и излезе.

Сузи и Крисчън. Не, не исках да мисля за това сега. Прескот извади телефона си от джоба и прие повикването. Явно беше на вибрация, защото не го чух да звъни.

- Господин Грей - каза Прескот и затвори очи, като да потисне силна болка. - Да, сър. - Стана и ми подаде телефона.

Врътнах очи.

- Да, Крисчън - казах, като се опитвах да прикрия раздразнението си, и излязох в коридора.

- Какви игри ми играеш, по дяволите? - почти викна той.

- Не ми крещи.

- Как да не ти крещя? - викна той още по-силно. - Дал съм изрична заповед, която ти както винаги пренебрегваш и за пореден път правиш каквото си искаш. По дяволите, Ана. Сега вече побеснях!

- Ще говорим за това, когато се успокоиш.

- И да не си помислила да ми затвориш телефона! - изсъска той.

- Дочуване, Крисчън. - Затворих и изключих телефона на Прескот.

Знаех, че имам много малко време с Лийла. Поех дълбоко дъх и влязох при нея. И двете ме гледаха с очакване. Подадох телефона на Прескот.

- И така, докъде бяхме стигнали? - обърнах се към Лийла. Очите й се разшириха. Да, очевидно умеех да го държа. Това ми се искаше да й кажа, но не го направих. Едва ли би искала да чуе точно това.

Лийла хвана крайчетата на косата си и започна нервно да ги усуква.

- Първо искам да се извиня - каза меко.

О “

Тя видя удивлението ми и добави бързо:

- Да. И да благодаря, че не предявихте обвинения. Знаете... за колата, за апартамента.

- Знам, че не беше съвсем... здрава - казах. Не бях очаквала извинение.

- Да, не бях.

- По-добре ли си сега? - попитах загрижено.

- Много по-добре. Благодаря.

- Лекарят ти знае ли, че си тук?

Тя поклати отрицателно глава.

Погледна ме виновно.

- Знам, че ще се наложи да поема последствията от решението си, но трябваше да дойда да си взема някои неща, исках да видя Сузи, вас и... господин Грей.

- Искаш да видиш Крисчън? - Стомахът ми буквално падна на пода. „Затова значи е дошла!“

- Да, исках да попитам дали може да се видя с него. Дали имам разрешението ви.

Гледах я с отворена уста и исках да й кажа, че няма да получи никакво мое разрешение. Не исках да припарва до съпруга ми. „Защо е дошла? Защо ли? За да направи един оглед на опозицията. Да ме накара да се чувствам неловко, да ме разстрои. Или просто иска да приключи с всичко веднъж завинаги“.