E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Това е господин Бентли - каза Мия. Гласът й беше безрадостен, дори сърдит. Тя гледаше зловещо Итън. Зачудих се какво става с тях. Погледнах пак през прозореца.

Съпругът на госпожа Бентли беше с много светла коса, тъмни очи, с работни панталони и тениска с надпис „Пожарна служба Аспен“. Крисчън беше с черни джинси и тениска. Докато двамата вървяха бавно към къщата, унесени в разговора си, Крисчън се наведе и взе някаква бамбукова пръчица. Може би вятърът я бе донесъл или просто някой я беше хвърлил сред лехите с цветя. После разсеяно започна да я оглежда, подхвърли я в ръка и я стрелна напред.

Продължаваха да говорят все така задълбочено. Крисчън се наведе, вдигна бамбуковата пръчица и пак я хвърли напред. Връхчето й се удари в земята. Изведнъж той погледна към прозореца и се почувствах ужасно неловко. Все едно го шпионирах. Той спря, аз му махнах сконфузено и се върнах при плота за закуска.

- Какво правиш? - попита Кейт.

- Нищо. Гледах Крисчън.

- Бая си налапала въдицата - изсмя се тя.

- Ти пък не си ли? Скоро ще се сродяваме. - Засмях се и се опитах да се отърся от безпокойството, което ме обзе, докато гле дах как Крисчън мята бамбуковата пръчица. И когато тя скочи и ме прегърна, подскочих от изненада.

- Ще сме като сестри! - възкликна тя. Беше невъзможно да не бъдеш част от щастието й.

- Хей, сънчо, ще кацаме. Трябва да си закопчаеш колана - събуди ме нежно Крисчън.

Започнах да опипвам около себе си и да търся колана в прос ъ ница. Той ме целуна по челото и се отпусна на седалката. Облег нах глава на рамото му и пак затворих очи.

Безкрайно дълго ходене из планината, пикник на един от върховете, прелестни гледки - всичко това ме бе изтощило до смърт. Останалите също бяха доста тихи, дори Мия. Тя още беше кисела и неразговорлива, както сутринта. Зачудих се как върви кампанията по свалянето на Итън. Не знаех какво и дали изобщо

г

нещо се е случило. Запитах се къде са спали снощи. Погледите ни се срещнаха и се опитах с усмивка да я попитам дали е добре. Тя ми се усмихна кратичко и тъжно и пак се зачете. Погледнах Крисчън. Той преглеждаше някакъв договор или нещо такова и си правеше бележки по него. Изглеждаше спокоен. Елиът тихичко похъркваше до Кейт.

Обмислях как да притисна Елиът и да го разпитам за Гиа, но нямаше начин да го хвана насаме, Кейт винаги беше плътно до него. Крисчън изобщо не се интересуваше от този въпрос, за да седне да го разпитва, а и аз не бях настояла, в интерес на истината. Елиът сложи ръка на коляното на Кейт с жест на притежание. Тя светеше от щастие, а само преди ден бе изказала съмненията си в чувствата му. Как го нарече Крисчън? Лелиът? Може би така са му казвали у дома като дете. Много хубаво име. Много по-добро от онова, който му бях лепнала аз. Изведнъж той отвори очи и улови погледа ми. Изчервих се. Отново заловена в шпионаж.

Той се засмя, протегна се и каза:

- Обичам, когато се изчервяваш, Ана.

Кейт ми се усмихна и ме погледна доволна и от него, и от себе си, както гледа котката след като е излапала канарчето.

Пилот Бейли съобщи, че започваме да се спускаме към Сий Так и Крисчън хвана ръката ми.

- Как мина уикендът ви, госпожо Грей? - попита Крисчън. Вече бяхме в аудито и пътувахме към „Ескала“. Тейлър и Райън седяха на предните седалки. Усмихнах се и изведнъж изпитах пак онова чувство на срам.

- Можем да ходим винаги когато пожелаеш и да вземаме с нас когото пожелаеш.

- Трябва да заведем Рей. Риболовът ще му хареса.

- Прекрасна идея.

- А как беше твоят уикенд? - попитах.

- Добре - отвърна той, леко озадачен от въпроса ми. - Много добре!

- Изглеждаш отпочинал.

- Знаех, че си в безопасност. - Сви рамене.

- Крисчън, аз съм в безопасност почти винаги. Казвала към ти: ще умреш преди да си направил четирийсет с тези вечни тре-

воги. А аз искам да остарея и да ми побелеят косите с теб. -Хванах ръката му, а той ме погледна все едно не ме разбираше. Нежно целуна пръстите ми и смени темата.

- Как е ръката ти?

- По-добре.

- Много добре, госпожо Грей. Значи сте готова да се изправите лице в лице с Гиа?

Мамка му! Бях забравила, че тази вечер трябва да се видим и да прегледаме окончателните чертежи. Врътнах очи.

- Може да минем и без теб. Ще те изолирам някъде и ще те пазя далеч от неприятности - засмях се.

- Ти да ме пазиш?

- Да, както винаги, от всичките тези жени хищници - прошепнах.

Крисчън си миеше зъбите, а аз вече бях в леглото. Връщахме се в ежедневието. Към работата, към папараците, към Джак и вероятността някой да му помага. Крисчън беше доста неразго-ворлив по този въпрос. Дали знаеше нещо? И ако знаеше, дали изобщо щеше ми каже? Въздъхнах. Да измъкнеш информация от него беше като да вадиш зъб без упойка, а след такъв прекрасен уикенд... Дали да развалям хубавото усещане с питане и вадене на зъби без упойка?