E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Какво има? - Сивите му сънени очи търсеха тревожно моите.

- Нищо. Добро утро. - Прокарах зачервените си пулсиращи пръсти през косата му.

- Изглеждате прекрасно, госпожо Грей. - Целуна ме по бузата. Грейнах цялата.

- Благодаря, че се погрижи за мен снощи.

- Обичам да се грижа за теб. Искам да го правя - каза той тихичко, но очите му го издадоха. В дълбоките им сиви дълбини видях как пламна чувството за гордост и триумф. Ще кажеш, че беше спечелил световната купа по Супербоул.

„Моят Петдесет!“

- Караш ме да се чувствам обожавана.

- Това е, защото те обожавам - каза той и сърцето ми прескочи един удар.

Той хвана ръката ми. Заболя ме и явно несъзнателно съм направила гримаса. Той ме пусна на секундата и ме погледна пани-кьосан.

- Боли ли? - попита. Очите му пак станаха като малки ледени топчета, гласът му потъна в облак. Облакът на гнева.

- Е, все пак аз му ударих шамар. Него го е заболяло повече

- Мамка му на тоя ебалник.

Бях се заблудила, че сме оставили това зад гърба си.

- Не мога да понеса мисълта, че те докосна.

- Не ми е направил нищо, но поведението му беше крайно невъзпитано. Крисчън, наистина! Добре съм. Ръката ми е малко зачервена. Това е всичко. А ти със сигурност знаеш как боли ръка след такова пляскане. - Засмях се и той ме погледна учудено и някак развеселено.

- О, да, много добре знам, госпожо Грей. Бих си припомнил какво по-точно е това усещане, че съм позабравил. И то на секундата, стига да пожелаете.

- Контролирайте сърбящата ви ръка, господин Грей. - Погалих лицето му, бакенбардите, пръстите ми, въпреки болката, се заиграха с малките косъмчета. Това го разсея и той целуна нежно дланта ми. Болката изчезна като по чудо.

- Защо снощи не ми каза, че те боли?

- Ами... снощи не усещах болка. Но и сега съм добре, наистина.

Очите му омекнаха и устните му се извиха в усмивка.

- Иначе как се чувстваш?

- По-добре, отколкото заслужавам.

- Имате доста силна дясна ръка, госпожо Грей.

- И не е лошо да не го забравяте, господин Грей.

- Така ли? - И изведнъж се превъртя и ме затисна с тяло. Пак потънала в матрака! Пак с ръце над главата. Очите му - заковани в моите.

- Можем да се бием всеки ден, ако искаш. Всъщност да те подчиня в леглото е една от фантазиите ми. - Целуна ме по шията.

- Мислех, че това правиш от самото начало - казах без дъх, защото беше захапал лекичко мекото на ухото ми.

- Хм... да, но искам малко съпротива. - Носът му минаваше по бузата и челюстта ми.

„Съпротива?“ Застинах. Той спря, пусна ръцете ми и се опря на лакът.

- Искаш да се съпротивлявам и да се бием из леглото ли? Тук? -прошепнах, като едва прикрих изненадата си. Е, добре де, шока си.

Той кимна, очите му бяха полупритворени и съсредоточени върху реакцията ми.

- Сега?

Той сви рамене, явно обмисляше идеята. После се усмихна и кимна бавно.

Беше много напрегнат, цялото му тяло ме покриваше, усещах ерекцията му до копнеещата си кожа. „Какво иска да каже? За каква съпротива ми говори? Какви фантазии? Дали ще ме нарани?“ Моето друго аз надигна глава, поклати я отрицателно и каза: „Никога!“

- Това ли имаше предвид, когато не искаше да си легнеш ядосан?

Той кимна, очите му бяха все така напрегнати.

Хм... моят Петдесет си беше наумил да се бием.

- Не си хапи устната - предупреди ме Крисчън.

Изпълних послушно.

- Мисля, че ме хващате доста неподготвена, а и предимството е на ваша страна, господин Грей, аз съм в крайно неизгодна позиция. - Запърхах с мигли. Всъщност тази игра можеше да се окаже весела.

- Неизгодна позиция?

- Да, разбира се. Вие вече сте ме поставили на мястото, където искате да бъда.

Той се засмя и пак притисна слабините си към мен.

- Правилно, точка за вас, както винаги. - И бързо ме целуна по устните. Изведнъж се раздвижи и претърколи и двама ни, така че аз да съм отгоре. Хванах ръцете му и ги заковах отстрани до главата му. Ръката ме заболя, но не обърнах внимание. Косата ми падаше около нас като водопад с цвят на лешник. Започнах да се движа така, че краищата й да гъделичкат лицето му. Той устоя на гъдела. Не се опита да ме спре.

- Значи искащ да играем по грубия начин? - попитах и се настаних върху слабините му.

Той пое рязко дъх.

-Да.

- Чакай малко - казах и го пуснах. Пресегнах се за чашата вода на нощното шкафче, която явно бе оставил за мен. Беше газирана и все още студена. „Кога си е легнал?“

Докато пиех, пръстът му рисуваше малки кръгчета по бедрата ми, кожата ми изтръпна от приятния гъдел, разбуждаше се. После той ме хвана за дупето и стисна леко.