Катрин Кер - Магия за зора

— Ето, това е много странно — оповести Саламандър. — Родри продължава да върви на юг, но кълна се в ушите на жребеца на Епона, не мога да разбера защо се движи по всевъзможни скапани пътеки за добитъка и селски пътища, вместо да язди по кралския път?

Джил се обърна да го погледне. Седяха на кърмата на речен шлеп и Саламандър използваше пенещата се, опръскана със светли петна вода, за да фокусира при сканирането. Тъй като тя все още не се беше освободила от излишната сила, водата й се струваше плътна като гравирано сребро, но си напомняше, че онова, което вижда, е само въображаемо. Колкото и Саламандър да се мъчеше да я убеди, тя отказваше да повярва, че й се разкрива скритата действителност.

— Да не би да търси някой да го наеме?

— Ни най-малко, а аз го наблюдавам от два дни вече. Изглежда знае къде отива, но е дяволски внимателен по пътя — отметна раздразнен глава и вдигна поглед от реката. — Хубаво, ще проследя отново своя многоуважаван брат по-късно. Как се чувстваш тази сутрин?

— Много по-добре. Поне нещата стоят на местата си, без да мърдат непрекъснато.

— В такъв случай излиза, че има някаква полза от несръчното ми лечение.

— Повярвай ми, искрено съм ти благодарна.

Известно време тя стоя, разсеяно загледана в хоризонта на юг, където димът на Лугкарн беше надвиснал като мъничък облак. Как й се искаше просто да забрави за Перин, искаше й се Саламандър да има някаква магия, която да изтрие напълно от паметта й спомена за него, но разбираше, че срамът, който изпитва, ще я преследва години наред. Усещаше се неимоверно опетнена, като жрица, която е нарушила обетите си, а освен това в известен смисъл и тя имаше вина за отвличането си. Да беше казала на Родри или да бе призовала Невин по-рано, или… поредицата от „да беше“ продължаваше безкрайно.

— Съдейки по хирейда в очите ти — обади се изведнъж Саламандър, — мисля, че отново си обзета от мрачни мисли.

— А как да не съм обзета? Чудесно е, че тичаме след Родри, но си представям как той направо ще ме прокълне, когато го намерим.

— Защо? Ти си толкова виновна, колкото и конете, които Перин краде.

Тя само поклати глава, за да не рукнат сълзите й.

— Слушай какво, Джил, гугутке моя. Разсъдъкът ти се върна и отново можеш да мислиш. Нека ти кажа нещо. Много разсъждавах за нашия лорд конекрадец, а разговарях и с Невин. Има нещо дяволски необикновено около това момче. Така както излива живота си навън, има нещо, което бихме могли да наречем рана в душата.

— Но аз съм онази, която попадна в скапаните му ръце. О, боговете са ми свидетели — никога не съм си представяла, че ще съм безволна като кръчмарска пачавра.

Саламандър изръмжа под нос.

— Не си ли чула и една проклета дума от онова, което говоря? Не е въпрос на слаба воля. Ти беше омагьосана, омотана от деомер и със замъглена от деомер глава. Още щом жизнената му сила те е заляла, вече не си имала своя воля, а само неговата. Цялата му похот се е изливала през тебе като вода по канал.

За момент си спомни какво усещаше, когато й се усмихваше по този негов особен начин, и й се дощя да повърне.

— Защо наричаш това рана? — поиска да знае тя.

— Защото това рано или късно ще го затрие.

— Хубаво. Как ми се иска да съм там и да гледам.

— Никой не очаква от теб да се чувстваш по-различно, изискано мое момиченце. Но не разбираш ли? Ти си също толкова невинна, колкото ако те беше вързал и те беше изнасилил.

— И боговете са ми свидетели, че това най-много ме мъчи. Усещах се отвратително безпомощна.

— Та ти наистина си била безпомощна.

— Е, да, вярно е. Но ми е дяволски трудно да си го призная.

— От друга страна, циреите трябва да се пробиват.

Тя замахна на ужким да го удари и той й се усмихна.

— Наистина се връщаш към старото си аз. Но не разбираш ли, че има нещо много странно? При положение че Перин наистина не владее деомера, то тогава, в името на всички пъкли, искам да знам откъде му идва силата? Какво му е нанесло раната?

— Колкото и да ми е омразно да говоря за онова скапано и червясало копеле, трябва да призная, че въпросът представлява известен интерес.

— Голям интерес представлява, особено за Невин. За съжаление в момента няма отговор.

— Ако някой може да го открие, това ще е Невин.

— Точно така. Особено след като го докопа.

— Има ли намерение да го издирва?

— Всъщност не. Чаках да поукрепнеш, но вече смятам, че ще можеш да го понесеш. Перин върви по петите ни.

Усети как кръвта й се оттегли от лицето. Саламандър хвана китката й и я задържа с две ръце.