Дейвид Балдачи - Коледен експрес

Бе имал възможност да си създаде чудесен живот с друга жена, но по необясними причини връзката се бе разпаднала. Сега вече бе проумял, че отказът от брак с Елинор Картър щеше да си остане най-голямата грешка в живота му. И въпреки това, верен на действената си натура, той за пореден път се поддаде на жаждата да се скита и реши по Коледа да замине с влак за Ел Ей.

Човек би попитал защо с влак, след като имаше предостатъчно удобни полети, които да го отведат на желаното място за нула време. Само че никой не може да търпи до безкрай летищните процедури за сигурност, които дават право на разни униформени негодяи да ровичкат с палки в съкровените ти места, да ти нареждат да си свалиш панталоните пред непознати или да ти разпердушинват ръчната чанта. В един момент просто откачаш. И Том бе откачил на летище „Ла Гуардия“. Взривът не бе просто ядрена реакция — детонацията наподобяваше по-скоро сриването на Помпей.

Тъкмо се връщаше от Италия, където събираше материали за поредната глупава статия, този път за винопроизводството, и бе погълнал повечко от предмета на проучване, за да издържи изпитанието при пространните обяснения за видовете почви и изсъхването на лозята. Ето защо беше уморен, раздразнителен, а и махмурлия. Беше дремнал три часа в апартамента на един приятел в Ню Йорк, преди отново да се отправи към летището, за да хване самолет за Тексас. Задачата му бе да напише обзор за конкурсите по красота за тийнейджъри, която бе приел, защото страшно обичаше кървавите спортове.

При проверката за сигурност на „Ла Гуардия“ металотърсачът бе докоснал онези деликатни места от неговата особа, с които не би следвало да търси нито социален, нито какъвто и да било друг контакт. Междувременно другият наглец от охраната успя да изръси всичко от чантата му върху поточната лента. И Том се принуди безпомощно да проследи как всяка негова вещ минава в полезрението на внезапно заинтригувани непознати.

Като един вид елегантен завършек на това изключително преживяване в този момент го информираха, че му е вдигнат предупредителен флаг, насочен към картата му за самоличност, цвета на косата, избора на облекло, пък и размерите на носа му, ако щете. (Така и не се изразиха ясно всъщност.)

В крайна сметка, вместо да лети за Далас, предстоеше му среща със служители на ФБР, Агенцията по лекарствените средства, ЦРУ и нюйоркската полиция. Не се знаело колко време ще отнеме. Така поне му обясниха. Фразата „от пет до десет години“ също бе избълвана под носа му. Е, заедно с накърнените му интимни части, това преля чашата. И лавата изригна.

От висотата на своите сто осемдесет и пет сантиметра, подсилени със сто и десет килограма яки мускули, Том усети как от ушите му излиза пара. Избълва думи и словосъчетания, които обикновено не би употребил в близост до коя да е църква, но целта му сега бе екипът по безопасността, чиято омразна палка той строши на две идеални половини. Не изпита гордост от този пристъп на насилие, макар приветствените възгласи от събралите се пътници, станали свидетели на случилото се, да го поободриха.

За щастие съдийката, пред която се яви, наскоро бе изтърпяла повече от усърдна проверка за сигурност на някакво летище, тъй че когато изслуша показанията му, двамата се спогледаха като съучастници. Червеният флаг, оказа се — какъв потрес! — бил вдигнат погрешка. Ето защо Том получи единствено строго предупреждение, придружено от инструкции да се запише в групови сеанси по овладяване на гнева, което той възнамеряваше да направи веднага щом стихне непреодолимото му желание да размаже физиономията на онзи с палката.

Другата последица от избухването бе забраната нещастното му тяло да се появява в който и да било въздушен превозвач по маршрут в Щатите през следващите две години. Той не смяташе, че е възможно да му наложат подобно ограничение, но много скоро му обърнаха внимание върху съответната законова разпоредба, изписана с микроскопичен шрифт в юридическия правилник на авиокомпанията под също толкова мъничкия раздел, озаглавен „Максимална компенсация за загубен багаж — пет долара“.

В този момент бе получил просветление. Забраната да лети, обичайният му метод на придвижване, бе предзнаменование; то трябваше да се тълкува като знак свише.

Ето как се стигна до решението да вземе влак до Ел Ей. Да опише черно на бяло това пътуване по железницата от единия слънчев океански бряг до другия в разгара на коледната треска. Разполагаше с грандиозен подтик, много по-силен от желанието да прекара празника с Лелия.