Урсула Гуин - Четири пътя към прошката

— Е, не съм стигнал чак дотам, Йерон.

— Поне герой. Не можеш да отречеш, че си герой.

— Не — каза той засмян. — Като имам предвид значението на тази дума, не бих те опровергал.

— Къде ли щяхме да сме днес без теб?

— Точно където сте сега… — въздъхна гостът. — Понякога ми се струва, че сме на път да изгубим и малкото спечелено. Оня туалит от провинция Дайтаке не е за подценяване, скъпа. Речите му са направо изтъкани от омраза към жените и антиемигрантски предразсъдъци, а хората ги поглъщат като…

Лекарката махна с ръка. За нея той бе нищожен демагог.

— Това няма край — каза тя. — Но аз веднага разбрах какво ще бъдеш ти за нас. Още щом чух твоето име. Усещах го някак си.

— Ти всъщност не ми остави никакъв избор.

— Ами, изобщо не сме те насилвали, ти сам го направи.

— Вярно е — Хавжива отпи от виното. Скоро продължи: — Малцина са разполагали с моите възможности за разнообразие. Как да живея, с кого да се събирам, каква работа да върша. Понякога си мисля, че по-късно винаги съм избирал, защото отраснах в среда, където все някой друг решаваше вместо мене.

— И ти си се опълчил срещу древните порядки, поемайки по свой собствен път…

Той се усмихна:

— Аз не съм бунтар.

— Охо! Ти, който през цялото време беше в центъра на нашето движение?

— Да — отвърна й, — но не с бунтарска нагласа. Бунтарството е в твоя стил. Моята задача беше да разбера и възприема ситуацията. Да отворя духа си за истината. Тъкмо това усвоих с възпитанието, което получих — само да променям душата. Тъй че тя да може да съществува в този свят. Да заеме правилното си място в него.

Доктор Йерон го слушаше, без да изглежда съвсем убедена.

— Такъв е по-скоро подходът на жената към живота. Мъжете обикновено искат да преустроят нещата, както на тях им е удобно.

— Не и мъжете от моето племе — подчерта Йехедархед.

Тя сипа по трета чаша вино.

— Разкажи ми за хората от твоята планета. Винаги съм изпитвала известен страх да любопитствам за това. Хейнците са толкоз стар народ! Толкова са учени! Те знаят твърде много за историята, познават купища светове! А ние тук, с нашите триста години мизерия, убийства и невежество — не можеш да си представиш колко нищожни се чувстваме в сравнение с вас.

— Напротив, мога да си представя. — И след малко подхвана: — Роден съм в градче на име Стсе…

Той й разправи за пуебло и хората от Другото небе, за баща си, който му беше вуйчо, Наследницата на слънцето, ритуалите, празненствата, всекидневните и Необичайните богове; разказа й за поврата в своя живот; за посещението на историчката и как бе настъпил втори прелом в съдбата му, когато пое към Катхад.

— Всичките тези норми! — възкликна Йерон. — Толкова са сложни и ненужни. Като в нашите племена. Нищо чудно, че си избягал.

— Просто отидох да науча онова, което не можех да узная в моето Стсе — обясни Хавжива усмихнат. — Какво представляват нормите сами по себе си? Начин да се свързваме помежду си. Екология на чувствата. Та нима ние правехме нещо друго тук, освен да се борим за по-добра система от закони, която да бъде гъвкава и разумна?

Той се надигна, разкърши рамене и каза:

— Знаеш ли, виното ме хвана. Ела с мен да се поразходим.

Двамата излязоха сред окъпаните в слънце градини на квартала и бавно тръгнаха по пътечките между зеленчукови парцели и цветни лехи. Жената кимаше на мнозина, които плевяха или копаеха в дворовете си; хората се изправяха, за да я поздравят по име. Доктор Йерон бе уловила посланика за ръка и гордо пристъпяше до него. Той се опитваше да върви в крак с нея.

— Когато трябва да стоиш на едно място, ти се ще да полетиш — хейнецът се загледа в бледата й, кокалеста, тънка десница, отпусната доверчиво върху неговата ръка. — Ако пък трябва да летиш, ти се иска да останеш у дома. Аз свикнах да седя на едно място в родината си, а после да кръстосвам космоса с историците. Но така и не успях да постигна хармония със себе си.

— И тогава дойде при нас — каза тя.

— Да, тогава пристигнах на Яйоуе.

— И на какво се научи?

— На това как да вървя — отвърна той. — Как да вървя редом с моя народ.

Моят скъп приятел ме помоли да разкажа историята на своя живот, защото смята, че тя може би ще представлява интерес за хората от други светове и времена. Аз съм обикновена жена, но преживях големи сътресения и имах предимството на собствен гръб да разбера какво е робството и какво свободата.