Агата Кристи - Приключението на коледния пудинг

Ресниците на Джордж Лоримър потрепнаха. Детективът се наведе напред и поверително каза:

— Много от моите клиенти са дами.

— Естествено — усмихна се доктор Джордж Лоримър и му намигна.

— Да, да, както се изразихте, напълно естествено е — съгласи се Поаро. — Жените не се доверяват на полицията. Предпочитат частните детективи. Не желаят неприятностите им да стават публично достояние. Неотдавна при мен дойде една възрастна жена. Чувстваше се много нещастна, защото преди години се скарала със съпруга си. А този неин съпруг се оказа вашият чичо, господин Гаскойн.

Лицето на Джордж Лоримър стана пурпурночервено.

— Чичо ми? Глупости! Съпругата му почина преди много години.

— Не на този ви чичо, господин Антъни Гаскойн, а на другия — Хенри Гаскойн.

— Чичо Хенри? Но той не беше женен!

— О, да, бил е — излъга безсрамно Еркюл Поаро. — Няма никакво съмнение. Дамата ми показа брачното свидетелство.

— Но това е лъжа! — извика лекарят. Лицето му бе станало тъмночервено. — Не го вярвам! Вие сте нагъл лъжец!

— Лошо се получава така, нали? — изгледа го Поаро. — Извършили сте убийство за нищо.

— Убийство? — Гласът на Лоримър потрепери. В очите му се появи ужас.

— Между другото виждам, че отново сте яли къпинов пай — отбеляза детективът. — Твърде неразумен навик. Смята се, че къпините са пълни с витамини, но в определени ситуации могат да се окажат смъртоносни. В този случай ми се струва, че ще помогнат да се окачи примката на врата на един човек. На вашия врат, доктор Лоримър.

— Виждаш ли, приятелю, основата на предположението ти беше погрешна — каза радостно Еркюл Поаро, настанил се на масата срещу приятеля си. Махна с ръка и продължи: — Когато един човек е под въздействието на силно душевно напрежение, той не прави неща, които никога не е вършил. Просто следва пътя на най-малкото съпротивление. Един разстроен човек може да слезе на вечеря по пижама, без изобщо да забележи. Но пижамата ще си е неговата, а не чужда. Един мъж, който не обича гъста супа, бифтек и къпинов пай, изведнъж си ги поръчва за вечеря. Ти каза, че го е направил, защото си е мислел за нещо друго. Но аз казвам, че човек, който е разстроен от нещо, автоматично ще поръча онова, което винаги е поръчвал. И така, какво друго обяснение би могло да има? Аз просто не можах да измисля разумно обяснение. Това ме разтревожи! Нещо не беше наред с този нещастен случай. Нещо не съвпадаше! Аз съм методичен човек и обичам нещата да са си на място. Вечерята, поръчана от господин Гаскойн, ме притесни. По-късно ти ми съобщи, че той е изчезнал. За пръв път от много години пропуснал вторниците и четвъртъците. Това никак не ми хареса. В главата ми се роди странна хипотеза. Ако бях прав, то мъжът трябваше да е мъртъв. Направих някои проучвания. Той наистина се оказа мъртъв. При това несъмнено от нещастен случай. С други думи, развалената риба бе покрита с твърде много сос! Видели са го на Кингс Роуд в седем часа вечерта. Вечерял в ресторанта в седем и трийсет — два часа преди да умре. Всичко съвпадаше — съдържанието на стомаха му, писмото… твърде много сос! Изобщо не можеш да видиш къде е рибата! Писмото написал един любящ племенник, който има идеално алиби за времето на смъртта. А смъртта е настъпила много просто — паднал по стълбите. Обикновен нещастен случай? Или обикновено убийство? Всички смятат, че е първото. Отгоре на всичко любещият племенник се оказва единственият жив роднина. Той ще наследи… Но има ли нещо за наследяване? Чичото е беден като църковна мишка. Той обаче има брат, който се е оженил за богата жена. Живее в голяма къща на Кингстън Хил и вероятно е наследил всичките пари на богатата си съпруга. Виждаш ли каква е последователността. Богатата съпруга оставя парите на Антъни, той ги оставя на Хенри, а от Хенри те отиват у Джордж. Каква верига!

— Всичко това звучи много интересно — обади се Бонингтън, — но е само на теория. Какво направи?

— Веднъж разбереш ли, винаги ще измислиш как да постъпиш. Хенри е починал два часа след вечеря. На предварителното следствие са се интересували единствено от това. Да предположим обаче, че не е било вечеря, а обяд. Антъни Гаскойн е на смъртно легло, но Джордж няма полза от смъртта му. Хенри ще наследи парите му, а той може да живее с години. Значи Хенри също трябва да умре. Колкото по-скоро, толкова по-добре, но смъртта му трябва да настъпи след тази на Антъни, а в същото време Джордж трябва да има алиби. Навикът на Хенри да вечеря в ресторанта два пъти в седмицата, подсказал на Джордж идеята за алиби. Той е предпазлив човек и първо експериментира плана си. Преоблича се като чичо си и един понеделник се появява в ресторанта. Всичко минава гладко. В ресторанта го възприемат като чичо му. И той е доволен. Остава му да изчака последните часове на чичо си Антъни. Моментът настъпва. Следобед на втори ноември той му пише писмо, но слага дата трети. Идва в града на трети следобед, отива при чичо си и привежда плана си в действие. Блъска го и старецът се изтъркулва по стълбите. Джордж намира писмото, което му е написал, и го слага в джоба на халата му. В седем и трийсет влиза в ресторанта, дегизиран като чичо си. Всички остават с впечатление, че безсъмнено това е господин Хенри Гаскойн и че в седем и трийсет той все още е жив. В тоалетната се освобождава от дегизировката си и с пълна скорост потегля към Уимбълдън, за да играе бридж. Перфектно алиби.