Грегъри Робъртс - Шантарам

Не разбирах онова, което ми казваше. Сигурен бях, че е важно и исках да я разпитам повече, но самотната фигура беше само на няколко метра от нас и се приближаваше с бавни, достойни крачки. Моментът си беше отишъл.

Наистина се оказа светец. Висок, слаб и обгорял от Слънцето до тъмнокафявото на пръстта, той носеше набедрена препаска и беше накичен с десетки гердани, амулети и гривни. Сплъстената му на кичури коса стигаше до кръста. Той закрепи пръта на рамо, долепи длани за поздрав и ни благослови. Ние също го поздравихме и го поканихме да седне при нас.

— Да имате чарас? — попита той на хинди. — Бих искал да попуша в тази прекрасна нощ.

Извадих от джоба си бучка чарас и му я подхвърлих заедно с една цигара с филтър.

— Бхагван да благослови добротата ви — издекламира той.

— И тебе да те благослови Бхагван — отвърна Карла на съвършен хинди. — Радваме се да видим поклонник на бог Шива по пълнолуние.

Той се усмихна и разкри няколко липсващи зъба, а после се зае да приготвя шилом. Когато глинената лула беше готова, той вдигна длан, за да привлече вниманието ни.

— Сега, преди да запушим, искам да ви поднеса ответен дар — каза той. — Разбирате ли?

— Да, разбираме — откликнах аз с усмивка на светлината в очите му.

— Добре. Ще благословя и двама ви. Моята благословия ще е винаги с вас. Ето как ще ви я дам…

Той вдигна ръце над главата си, а после коленичи, наведе се и долепи чело до пясъка с протегнати ръце. Изправи се отново, вдигна ръце и повтори няколко пъти същото, като нареждаше неясно.

Най-сетне седна отново на петите си, усмихна ни се с щърбавата си усмивка и ми кимна да запаля лулата. Запушихме мълчаливо. Когато допушихме лулата, отказах да взема обратно остатъка от хашиша. Светецът благодари за дара с тържествен поклон и стана да си върви. Погледнахме го и той бавно вдигна пръта си и посочи почти пълната Луна. Ние веднага разбрахме какво ни сочи — петната по лунната повърхност, които в някои култури наричат заека, изведнъж ни заприличаха на коленичила фигура, вдигнала молитвено ръце. Засмян, садху продължи между полегатите дюни.

— Обичам те, Карла — казах, когато отново останахме сами. — Обикнах те в мига, в който те видях. Мисля, че те обичам, откакто има любов на този свят. Обичам гласа ти. Обичам лицето ти. Обичам ръцете ти. Обичам всичко, което вършиш, обичам начина, по който вършиш всичко. Когато ме докоснеш, е като магия. Обичам хода на мислите ти и нещата, които казваш. И въпреки че всичко това е истина, аз не го разбирам и не мога да го обясня — нито на теб, нито на себе си. Просто те обичам. Обичам те с цялата си душа. Ти правиш онова, което би трябвало да прави Бог — ти ми даваш причина да живея. Ти ми даваш причина да обичам света.

Тя ме целуна и телата ни се преплетоха на мекия пясък. Тя стискаше ръцете ми в своите и с ръце, изпънати над главите ни, ние се любихме, докато молещата се Луна изкушаваше морето и подмамваше вълните, за да се разбият на омагьосания вечен бряг.

Цяла седмица си играхме на туристи в Гоа. Обиколихме всички плажове по крайбрежието на Арабско море, от Чапора до нос Рама. Преспахме две нощи на чудото от бяло злато Колва бийч. Разгледахме всички църкви в селището Стара Гоа. Фестивалът на свети Франсис Ксавиер, провеждан в чест на годишнината от смъртта на светеца всяка година, ни сля с огромните тълпи от щастливи, истерични поклонници. Улиците бяха задръстени от хора, облекли най-хубавите си празнични дрехи. Търговци и улични продавачи се събраха от целия щат. Шествия на слепите, на куците и сакатите, обзети от надежда за чудо, пълзяха към базиликата на светеца. Ксавиер, испански монах, бил един от седемте първи членове на йезуитския орден, основан от приятеля му Игнаций от Лойола. Починал през 1552 г., само на четирийсет и шест години, но грандиозните му мисии за покръстване в Индия и краищата, които по-късно щели да нарекат Далечния изток, породили трайна легенда за него. След многобройни погребения и изравяния многократно ексхумираното тяло на свети Франсис най-сетне било подслонено в Базиликата на Бом Джийзъс в Гоа в началото на седемнайсети век. Все още забележително запазено — някои биха казали „чудотворно“ — то било изнасяно за публичен показ на всеки десет години. Видно неподатливо на разложението, то било пострадало от различни наранявания и ампутации през вековете. Някаква португалка през шестнайсети век отхапала един от палците на краката на светеца с надеждата да го запази като реликва. Късове от десницата му били разпратени в някои центрове на вярата, както и парчета от светите черва. Ние с Карла предложихме скандално разточителни подкупи на пазачите, като не спирахме да се смеем, но те упорито ни отказаха да зърнем почитаемия труп.