Грегъри Робъртс - Шантарам

— Хората твърдят, че парите били коренът на всяко зло — ми каза Халед на срещата ни в апартамента му. В английския му се смесваха нюйоркски, арабски и хинди акцент — той говореше последните два езика прилично. — Но това не е вярно. Точно обратното е. Парите не са коренът на всичкото зло. Злото е коренът на всички пари . Няма такова нещо като чисти пари. Всички пари на света са мръсни по някакъв начин, защото няма чисти начини да ги печелиш. Щом ти плащат с пари, значи някой някъде страда за тях. Мисля, че това е една от причините почти всички, дори и хората, които иначе никога не биха нарушили закона, да се радват да припечелят някой и друг долар допълнително на черния пазар.

— Ти си изкарваш прехраната от него — казах аз, любопитен да чуя отговора му.

— Е, и?

— И как се чувстваш?

— Никак не се чувствам, по никакъв начин. Страданието е истината. Липсата на страдание е лъжа. Казвал съм ти го преди. Такъв е светът.

— Но несъмнено има пари, върху които е натрупано повече страдание, а върху други — по-малко — упорствах аз.

— Парите биват само два вида, Лин — твои и мои .

— Или в този случай парите на Кадер.

Халед се разсмя — кратък и тъжен смях, единственият, останал в него.

— Ние печелим пари за Абдел Кадер, вярно, но част от всичко, което спечелим, се полага на нас. И точно тази малка част от всичко, която принадлежи на нас , е онова, което ни държи в играта, на ? Добре, да започваме. Защо съществуват черните пазари за пари?

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Ще задам въпроса по друг начин — усмихна се Халед. Плътният белег, който започваше от гърлото му, минаваше покрай лявото ухо и прорязваше лицето му чак до ъгълчето на устата, изкривяваше усмивката му и й придаваше нещо обезпокояващо. Белязаната половина на лицето му изобщо не се усмихваше и затова другата изглеждаше заплашителна или изкривена от гримаса на болка, когато той се стараеше да се държи най-любезно. — Как така можем да купим един американски долар от турист за осемнайсет рупии, да кажем, когато банките предлагат само по петнайсет-шестнайсет?

— Защото можем да ги продадем за повече от осемнайсет?

— Добре, добре. А защо можем?

— Защото… сигурно защото някой иска да ги купи на тази цена.

— Точно така. Но на кого ги продаваме?

— Виж, повече от това да свържа туристите с чейнджаджиите и да си взема моя дял, не съм правил. Не знам какво се случва след това с доларите. Никога не съм се задълбавал.

— Черният пазар за стоки съществува — произнесе той бавно, сякаш ми доверяваше лична тайна, а не търговски факт, — защото белите пазари са твърде строги. В случая с валутата правителството и Централната банка на Индия контролират белите пазари и те са твърде ограничаващи. Всичко е заради алчността и контрола. Това са двата елемента, съставляващи търговското престъпление. Всеки от тях, сам по себе си, не е достатъчен. Алчността без контрол или контролът без алчност няма да създадат черен пазар. Хората може да са алчни за печалбата, изкарана от сладкиши , да речем, но ако печенето на сладкишите не е под строг контрол, няма да има черен пазар за ябълков щрудел. Правителството държи изливането на каналните нечистотии под много строг контрол, но без алчност за печалба от тях няма да има черен пазар за лайна. Когато алчността се срещне с контрола, получаваш черен пазар.

— Много мислене си вложил в това — отбелязах аз ухилен, но впечатлен и искрено зарадван, че той иска да ми обясни онтологията на валутното престъпление, а не само начините, по които мога да го извърша.

— Не съм — възрази скромно той.

— Не, сериозно. Когато Кадербай ме прати тук, мислех, че ще ми покажеш няколко таблици и цифри, нали се сещаш, днешните валутни курсове и прочие, и после ще ме отпратиш.

— О, скоро ще стигнем и до тези курсове — усмихна се той пак — накриво. Говореше съвсем като американец. Знаех, че на младини е учил в Ню Йорк. Кадербай ми беше казал, че там е бил щастлив, за кратко. Малко от това щастие като че беше оцеляло в дългите закръглени гласни и другите американизми в речта му. — Но първо трябва да овладееш теорията и чак тогава можеш да печелиш от практиката.

Индийската рупия, обясни ми Халед, е ограничена валута. Тя не може да бъде изнасяна извън Индия, нито да бъде разменяна законно за долари навсякъде по света, освен в Индия. С огромното си население Индия всеки ден изпраща хиляди и хиляди бизнесмени, бизнес дами и пътешественици в чужбина. На тези хора бе позволено да изнасят строго определено количество американска валута. Те могат да сменят фиксирана сума рупии за американски долари, а останалите трябваше да бъдат разменени за пътнически чекове.