Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Уленшпигел ядеше за троица и лапаше от паниците като врабец в купчина зърна.

— Гледай — рече Клаас, — той ще изяде май и солницата.

Уленшпигел отговори:

— Ако солницата е направена както нашата от издълбан крайшник хляб, трябва от време на време да се изяжда, защото инак ще завъди червеи.

— Защо избърсваш омазаните си ръце в гащите? — рече Зуткин.

— За да не си измокрям кълките — отговори Уленшпигел.

При тия думи Клаас изпи от потира си голяма глътка бира.

Уленшпигел му каза:

— Защо ти пиеш с тоя голям потир, а аз с такова мъничко канче?

Клаас отвърна:

— Защото съм ти баща и господарят в къщи.

Уленшпигел каза:

— Ти пиеш от четиридесет години, а аз само от девет: твоето време е минало, сега е мой ред да пия и затова аз трябва да взема потира, а ти — канчето.

— Синко — рече Клаас, — който иска да налее бъчва в буре, все едно, че излива бирата в канавката.

— Тогава бъди умен и налей твоето буре в моята бъчва, тъй като аз съм по-голям от твоя потир — отговори Уленшпигел.

Доволен от отговора, Клаас му даде потира си да го изпие. Така Уленшпигел се научи как трябва да приказва, за да си спечелва пиене.

Под колана на Зуткин личеше, че тя пак ще става майка. И Катлин също така беше бременна, но от страх не се решаваше да излиза от дома си.

Когато Зуткин я навестяваше, Катлин, натъжена и натежняла, й казваше:

— Ах, какво ще правя с клетия плод на утробата си? Да го удуша ли? По-добре да умра. Ако общинските стражари ме хванат, задето имам дете, без да съм омъжена, ще постъпят с мене като с безпътница — ще ме глобят двадесет флорина и ще ме бият публично на Пазарния площад.

Зуткин й казваше по някоя утешителна дума и си отиваше в къщи замислена. И един ден каза на Клаас:

— Мъжо, ако вместо едно дете родя две, ще ме биеш ли?

— Не знам — отговори Клаас.

— Но — добави тя — ако второто не съм го родила аз, а както детето на Катлин — е от някой непознат или пък от дявола?

— Дяволите — отговори Клаас — произвеждат огън, смърт и дим, но не и деца. За мене детето на Катлин ще бъде като мое дете.

— Право ли казваш? — рече тя.

— Нали ти казах вече — отвърна Клаас.

Зуткин отиде да съобщи на Катлин новината.

Когато Катлин я чу, не можа да сдържи радостта си и възкликна от възторг:

— Той е добър човек и затова ти е казал така, за да ме спаси. Бог ще го благослови и дяволът ще го благослови — каза тя разтреперана, — ако дяволът те е създал, клето мое дете, което мърдаш под сърцето ми.

Зуткин и Катлин родиха, едната момче, другата — момиче. И двете деца бяха кръстени като син и дъщеря на Клаас. Синът на Клаас бе наречен Ханс и скоро умря, дъщерята на Катлин бе наречена Нел и растеше добре.

Тя пиеше питието на живота от четири бутилки, двете на Катлин и другите две — на Зуткин. И двете жени се препираха кротко коя да даде на детето да бозае. Ала въпреки желанието си Катлин трябваше да остави млякото й да престане, за да не би някой да я попита отде има мляко, като не е раждала.

Когато отбиха малката Нел, тя я прибра в своя дом и почна да я пуска при Зуткин само когато малката свикна да й казва „мамо“.

Съседите казваха, че Катлин, която бе състоятелна, е сторила добре, като е взела да отгледа детето на Клаасови, които винаги караха сиромашки своя тежък живот.

Една заран Уленшпигел остана сам в къщи и от нямане какво да прави, разряза една обувка на баща си и се опита да стъкми от нея корабче. Той бе вече забучил в подметката главната мачта и пробил горната част на носа, за да постави предната мачта, когато видя, че през вратата се провря горната част на тялото на един конник и главата на коня.

— Има ли някой тука? — попита конникът.

— Има — отговори Уленшпигел, — един човек и половина и една конска глава.

— Как така? — попита конникът.

— Ами така: целият човек — това съм аз, половината човек е горната част на твоето тяло, а конската глава е главата на твоето добиче.

— Де са баща ти и майка ти? — попита човекът.

Уленшпигел отговори:

— Баща ми отиде да върши от лошо по-лошо, а майка ми — да ни опозори или да ни ощети.

— Говори по-ясно — рече конникът.

Уленшпигел отговори:

— Баща ми копае сега в нивата много дълбоки дупки, та ловците, които тъпчат житото, да падат в тях. Майка ми отиде да вземе пари в заем; ако върне по-малко, отколкото е взела — тя ще ни опозори, а ако върне повече — ще ни ощети.

Тогава човекът го попита през къде да мине.