Владислав Реймонт - Селяни

— Така е нареден света и не си ти, който ще го промениш.

— То се знае, то се знае, че не аз.

— Пий още, Куба, и кажи колко да ти придам.

Куба гаврътна чашата, но понеже водката го беше позамаяла, стори му се, че е в кръчмата с Михал, слугата на органиста, или с друг другар и си приказват свободно, весело, като равен с равен. Той разкопча малко горната си дреха, протегна крака, тресна с пестнина по масата и изкрещя:

— Четири рубли и още една рубла напреж ако даде, ще остана.

— Чини ми се, че си пиян, нещо ти хлопа дъската — завика Борина, но Куба вече вървеше след своята мисъл и след предишната си мечта, пък и не слушаше гласа на господаря си, та разгръщаше сгърчената си душа, растеше в гордостта си и усети в себе си сигурност като същински господар.

— Четири рубли и още една рубла напреж ако даде, ще остана, ако не… майка му стара… ще отида на панаира и служба ще си намеря, па ако ще би и каруцарска — на някоя товарна каруца у дворянина… Знаят ме, че съм работен и че разбирам от всяка кърска работа, па и около дома, че мнозина стопани не могат да се мерят с мене, а да се учат… Па ако не, ще си стрелям пилци и ще ги нося на свещеника или на Янкел… защо не…

— Ей… куцак такъв, как гърми! Куба! — извика троснато старият.

Куба млъкна, изтрезня от мечтата си, но гордостта си не изгуби, защото захвана да става неотстъпчив, та Борина, ще не ще, му додаваше по половин рубла или по злотувка, докато стана тъй, че обеща да му даде три рубли и две ризи придавка.

— Охо, бива си те — викаше старият, като се чукаше с него за спогодбата, ако и да го бе яд, че толкова пари трябва да даде, но нямаше защо да се колебае, понеже Куба струваше и повече, работлив ратай, дори за двоица, не пипа господарското и за добитъка внимава повече, отколкото за себе си. Макар че беше куц и не много силен, разбираше от стопанските работи — можеше напълно да му се довери човек, всичко ще сработи както трябва, па и друг работник ще нагледва.

Поприказваха си едно-друго и като се разиждаха, Куба вече от вратата се обади съвсем плахо:

— Спогодихме се за три рубли и две ризи, ама… ама… не продавай кобилчето… при мене е отрасло то… с кожуха си съм го завивал да не измръзне, та не бих търпял да го бие сега някой чифутин или някой дрипльо от града… Да не го продаваш… злато е това, не кобилче… послушно като дете… такъв кон, та при него някой човек е цяло куче… Да не го продаваш…

— И на ум не ми е минавало това.

— В кръчмата приказваха и… аз се побоях…

— Опекуни, кучите му синове, всичко те най-добре знаят!

Куба би му прегърнал краката от радост, но не посмя, затова нахлузи шапката си и бързо излезе, тъй като бе вече време и за спане, че панаир ги чакаше сутринта.

На сутринта още преди зори, доста след втори петли, из всички пътища и пътеки се движеха хора към Тимов.

Всичко живо от цялата околия се стичаше на панаира.

На съмване вална добър дъжд, но след изгрев-слънце малко попрестана, само небето бе покрито с тъмни облаци, а над низините висяха белезникави мъгли като съвсем мокри погребални покрови, по пътищата лъщяха локви, а тук-там в трапчинките и кал шляпаше под краката.

От ранно утро излизаха и от Липци.

По тополовия път зад черквата и там хе-е, до гората, се виждаше върволица от коли, които се точеха бавно една до друга, а от двете страни на пътя се мяркаха червените женски вълненици и белите клашници на мъжете.

Имаше толкова народ, сякаш цялото село излизаше.

Вървяха пешком по-бедните стопани, вървяха жени, момци и моми, и коморници, па и сиромаси и надничари отиваха, тъй като на тоя панаир се ценяваха и сменяха господарите си.

Кой нещо да купи, кой да продаде, а други пък само панаира да видят.

Някой водеше с въженце кравичка или теле, друг караше свиня с прасета пред себе си, които току поквикваха и тъй кръшкаха, че трябваше постоянно да ги прибира и пази човек, за да не попаднат под колите; някой се тътрузеше с кранта, други свръщаха остригани овце; тук-там се белееха стада гъски с подвързани криле или гребенести петли поглеждаха изпод престилките на жените… Па и колите вървяха доста натоварени, от време на време из някоя каруца се показваше зурлата на охранена свиня и така квичеше, че гъските захващаха да гакат, а кучетата, които вървяха с хората, се разлайваха при колите. И вървяха така, заели целия път, ако и да бе широк; не можеха всички да се поберат в пътя, та някой ходеше и по нивите низ браздите.

В късно утро, когато така се бяха разкарали облаците, че всеки миг слънцето щеше да се покаже на небето, излезе от къщи и Борина. По-рано, още в зори Ханка и Южка изкараха свинята и подхраненото шипарче, а Антек бе откарал десет чувала пшеница и половин крина семе от червена детелина. У дома останаха само Куба, Витек и Ягустинка, повикана да сготви ядене и да наглежда кравите.