Владислав Реймонт - Селяни

Току накрай гората настигнаха Доминиковица. Тя беше в кола с Ягна и с Шимек, а вързана за рогата крава вървеше след колата, от която се подаваха бели шии на гъсоци и съскаха неспирно като змии.

Те поздравиха, а Борина дори се наведе и извика:

— Ще закъснеете!

— Ще сварим! — обади се Ягна със смях.

Заминаха, но органистовият син няколко пъти се обръща към нея, докато най-сетне попита:

— Това Ягуша Доминикова ли е?

— Тя, същата — каза Борина и гледаше отдалече към нея.

— Не я познах, че близо две години не съм я виждал.

— Млада си е още тя, а тогава пасеше кравите. Повилняла е като юница за детелина — рече Борина и дори се надигна, за да погледне към нея.

— Много е хубава — подхвърли момъкът.

— Като всички моми — каза презрително майка му.

— Каква е лъскава. Станала е една мома, та няма седмица да не й прати някой годежари.

— Пробира! Дъртата смята, че най-малко някой чиновник ще дойде за нея, и току пъди ергените… — прошепна злобно майката.

— Па би могъл и някой с трийсет морги да я вземе… струва си…

— Тогава не ти остава друго, освен да й пратиш годежари, Мачей, щом я тъй хвалиш! — засмя се тя, а Борина не каза ни дума.

„Е, някакъв си градски дрипльо, голяма клечка, която само чака от чуждите кокошки яйца и само поглежда в ръцете на хората… па отгоре и ще се подиграва със стопаните от бащи и деди! Остави се от Ягуша!“ — мислеше си ядосано Борина и току поглеждаше зад себе си към алналата се от вълнениците кола на Доминиковица, която оставаше все по-далече и по-далече, защото Яшо тъй жулеше конете, та калта се пръскаше на вси страни под краката им.

Напразно подхвърляше дума жената на органиста за това-онова; той климаше с глава, нещо мърмореше под носа си и тъй се умърлуши, че нито дума не каза.

И щом влязоха в изровения паваж на градчето, той слезе и благодари за возенето.

— Надвечер ще се върнем, ако искаш, ела с нас — предложи тя.

— Благодаря ви, имам своя кола. Ще рекат хората, че ме бива да надувам меховете на органа, че се тъкмя за помощник на органиста… а пък аз никаква нота не мога да измъкна от органа, нито свещи съм научен да гася.

Органистови отбиха в странична уличка, а той полека се запромъква по главната към пазара, защото панаирът бе грамаден и макар още рано, народът вече се трупаше. Всички улици, мегдани, улички и дворове бяха натъпкани с хора, коли и различни стоки — като някоя голяма вода, в която непрестанно от вси страни се вливаха нови реки от хора, тъпчеха се, люлееха се, мъкнеха се по тесните улички, та изглеждаше дори, че къщите се тресяха и се разливаха на големия площад пред манастира. По пътя още нямаше много кал, но тук я разбиваха и разбъркваха хиляди крака, та стигаше до глезените и пръскаше по всички посоки изпод колелата.

Голяма бе гълчавата и всеки миг растеше. Глух шум ечеше като гора, люшкаше се като море, удряше се о стените на къщите и преливаше от единия край към другия. Само от време на време се чуваше било мучене на крави, било мелодия на латерната при люлките, било плачевни гласове на просяци, било острите пронизителни пискуни на кошничарите.

Панаирът беше голям, дето се вика, толкова народ се бе насъбрал, че не бе лесно да преминеш, а на пазара край манастира бе тъй натъпкано, че Борина трябваше със сила да се промъква между сергиите.

Толкова много неща имаше там, та не можеше човек да ги изброи, а камо ли да обхване всичко.

Най-напред ония високи палатки, наредени в две редици покрай манастира, натъпкани догоре с женски стоки: та платна, та кърпи, увиснали на пръти и червени като макове, чак очите да ти се премрежат, други изглеждаха съвсем жълти, а трети тъмновинени… Къде може всички да запомни човек! Па моми и жени… пълно при тях, яйце да хвърлиш, няма де да падне — една се пазари и избира, а другите — колкото да погледат и напълнят очите си с тия хубости.

И пак сергии, които лъщяха от мъниста, огледалца, флутурки, па корделки, па ония ми ти кръстчета за гуша, па зелени, златни и преразлични треперушки… па шапчици женски и бог знае още какво!

На други места продаваха иконки в позлатени рамки и в стъкло. Макар че бяха изправени до стената или положени направо на земята, те тъй лъщяха, че мнозина сваляха шапки и се кръстеха.

Борина купи за Южка копринена забрадка, която й беше още пролетес обещал, задето му пасе кравите, пъхна я в пазва и се запромъква към свинския пазар, който беше зад манастира.

Но вървеше полека, защото бе страшна навалица, а имаше и що да се погледа.