Труман Капоти: Закуска в „Тифани“

— Поканен ли сте?

Кимването ми той не прие като достоверен отговор. Студените му очи сякаш ме оперираха, правеха ми бързи сръчни разрези.

— Какви ли не се мъкнат тук, без никой да ги е канил. Отдавна ли познавате малката?

— Не много отдавна.

— Значи, не я познавате отдавна.

— Аз живея горе.

Изглежда, този отговорът му обясни достатъчно, за да го успокои.

— Вашият апартамент същият ли е?

— Много по-малък.

Той тръсна пепелта от пурата си на пода.

— Това е като някакъв хан. Звучи невероятно, но малката не знае да живее дори когато има пари — гласът му беше с накъсан метален звук на телеграфен апарат. — И така — рече той — вие как мислите: такава ли е, или не е?

— Каква?

— Смахната.

— Не бих казал.

— Грешите. Смахната е. Но, от друга страна, сте прав. Не е смахната в нормалния смисъл, ами е истински смахната. Действително вярва във всички тия свои дивотии. Човек не може да я разубеди. Правил съм опити, та чак сълзи са ми избивали. Бени Полан, уважавана личност, Бени Полан и той се опита. Искаше да се ожени за нея, но тя — не. Бени попиля хиляди да я праща при разни психоаналитици. Даже при оня прочутия, дето знае само немски. Но капитулира! Не можеш и не можеш да й избиеш от главата тези… — той сви юмрук, сякаш да смачка невидим неприятел — тези идеи. Опитайте някой път. Накарайте я да ви каже някои от фантасмагориите си. Но да не мислите — малката ми е много симпатична. На всички е симпатична, но на мнозина не е. Аз обаче я харесвам. Искрено. Чувствителен човек съм, затова. Човек трябва да е чувствителен, за да я оцени: да има поетичен усет. Но ще ви кажа честно. Може да се разпънеш на кръст за нея, а тя да ти изиграе най-мръсен номер. Днес я гледаш здрава и права, а утре ти се нагълтва с цяла опаковка луминал. Да не ви казвам колко подобни случаи съм виждал — а онези девойки дори не бяха смахнати. Докато тази е.

— Но пък е млада. И още дълго време ще се запази млада.

Ако имате предвид бъдещето й, пак грешите. Преди около две години в Холивуд имаше един период, когато нещата можеше коренно да се променят. Излезе й късметът и тя ги заинтригува, та би могла да гребе парите с шепи. Но откажеш ли се от подобно нещо, втори път не става. Питайте Луиза Райнер 9 9 Luise Rainer, родена 1910 г. в Германия, от 1935 г. в САЩ, „Оскар“ за най-добра женска роля през 1937 и 1938 г. — Б. пр. . А Райнер беше истинска звезда. Е, разбира се, Холи никога не е била звезда, стигна до кастингите. Но това беше преди филма „Историята на доктор Уасъл“. А тогава тя наистина можеше да се уреди. Знам го много добре, защото именно аз я уреждах там — и той посочи с пурата към себе си: — О Джей Бърман.

Очакваше да кажа, че съм чувал за него, и аз нямах нищо против да го зарадвам, защо пък не, само че името О Джей Бърман не ми говореше нищо. Оказа се, че бил някакъв холивудски импресарио.

— Аз пръв я открих. На хиподрума Санта Анита. Тя висеше там непрекъснато. Проявих интерес — от професионална гледна точка. Разбрах, че ходи с един от жокеите. Казах му да се омете, ако не иска да си има работа с полицията, че покварява малолетни — малката беше само петнадесетгодишна. Но шик девойка, бива си я, прави впечатление. Нищо че носи очила с ей толкова дебели стъкла; нищо че като ти заговори, не си наясно откъде е — от диви чукари, от Оклахома или кой знае откъде. И все още не знам — бас държа, че никой никога няма да разбере къде е родена. Може би и тя вече не знае. Но ни трябваше цяла година, за да оправим този неин говор. И знаете ли как успяхме? Уредихме да взима уроци по френски — щом се научи да имитира, че говори френски, бързо-бързо взе да имитира, че знае и английски. Искахме да е от типа на Маргарет Съливан 10 10 Margaret Sullivan (1911–1960) — популярна кино- и телевизионна актриса през 30-50-те години на XX век, самоубива се със свръхдоза приспивателни в хотелска стая в Ню Хейвън — Б. пр. , но тя разви и някакви свои заложби. Взе да буди интерес, и то сред едрите риби, и като връх на всичко Бени Полан, уважавана личност, се увърта около нея и я иска за съпруга. Какво повече би могъл да желае един импресарио? И тогава, бух! „Историята на доктор Уасъл“. Знаете ли за този филм? На Сесил де Мил, в главната мъжка роля Гари Купър. Божичко! Скъсвам се от тичане, всичко е готово, ще й правят пробни снимки като милосърдната сестра на доктор Уасъл. Впрочем една от сестрите. И тогава, бух! Телефонът иззвънява — той вдигна въображаема телефонна слушалка и я лепна на ухото си. — Тук е Холи, казва тя. Миличка, гласът ти звучи от много далеч, викам аз, а пък тя: аз съм в Ню Йорк. И аз: какво, по дяволите, правиш в Ню Йорк, като днес е неделя, а утре си на пробни снимки? А тя: в Ню Йорк съм, защото никога по-рано не съм била тук. И аз тогава: качвай си дирника на първия самолет и се връщай. А тя: не искам. Аз: какво си намислила, кукло? Тя: за да те бива за тази работа, трябва да имаш желание, а аз нямам. Аз: добре де, за какво по дяволите, имаш желание? Тя: щом разбера, ти пръв ще научиш… Та ясно ли ви е какво имам предвид, като казвам, че тази малката може да ти изиграе най-мръсен номер?