Пауло Куельо - Изневяра

Президентът ни се сменя всяка година (точно така, всяка година) и не го избира народът, а Федералният съвет, който е институция от седем министри и на практика е нещо като колективен държавен глава на Швейцария. От друга страна, всеки път когато мина покрай Музея на изящното изкуство, виждам лозунги и плакати, призоваващи за нови и нови референдуми.

Хората обожават да решават всичко сами - цвета на торбите за боклук (спечели черното), правото да носят оръжие (подкрепи го смазващо мнозинство и сега Швейцария е страната с най-много оръжия на глава от населението), броя на джамиите с минарета в цялата страна (четири), приютите за бежанци (не следя тази тема, но мисля, че законът вече е одобрен и е в сила). Извинете, господин Кьониг...

Вече ни прекъснаха веднъж. Той любезно моли своя асистент да отложи следващата му среща. Вестникът ми е най-влиятелният в цяла Френска Швейцария и интервюто може да е решаващо за наближаващите избори за Горна камара в парламента.

Той се преструва, че ме убеждава, а аз се преструвам, че му вярвам. Но вече ми е достатъчно, затова ставам, благодаря и казвам, че разполагам с материала, който ми е необходим.

- Това ли е всичко?

Разбира се, че не е, но не е редно аз да го предложа.

- Какво ще кажеш да се видим след работа?

Обяснявам, че трябва да взема децата си от училище. Надявам се да е видял огромната златна халка на пръста ми, която казва „каквото било - било".

- Добре, тогава да обядваме някой ден?

Съгласявам се. Самозалъгвам се с лекота, че може да ми довери нещо важно, някоя правителствена тайна или Бог знае какво, което да промени политиката на страната и да накара главния редактор на вестника да погледне на мен с други очи.

Той отива до вратата, заключва я, връща се при мен и ме целува. Отвръщам му, защото е минало толкова много време, откакто сме го правили за последен път. Якоб, когото може да съм обичала някога, сега има семейство - женен е за университетска преподавателка. И аз съм омъжена - за богат наследник, който въпреки това се скъсва от работа.

Минава ми през ума да го отблъсна и да му кажа, че вече не сме деца, но ми харесва да се целуваме. Не само че открих нов японски ресторант, ами и върша нещо нередно. Успях да прекрача границите и светът не се срина върху главата ми! Тогава правя нещо, което винаги съм мечтала да направя още от училище.

Коленича на пода, смъквам ципа на панталона му и започвам да смуча члена му. Той ме хваща за косата и контролира ритъма. Свършва за по-малко от минута.

- Прекрасно беше.

Не отговарям. Истината е, че за мен беше доста по-добре, отколкото за него, защото свърши много бързо.

След прегрешението дойде страхът допуснатото от мен престъпление да не бъде разкрито.

На път за редакцията си купувам четка и паста за зъби. На всеки половин час отивам до тоалетната да проверя дали нямам някоя следа по лицето или по блузата „Версаче", която е цялата в сложна релефна бродерия, идеална за задържане на уличаващи петна. С крайчеца на окото си следя колегите ми, но никой от тях (по-точно никоя от тях, защото жените имат някакъв специален радар за тия неща) не е забелязал нищо.

Защо се случи това? Сякаш някой друг се беше вселил в мен и ме тласкаше към тези машинални действия, към ситуация, в която нямаше никаква еротика. Дали исках да докажа на Якоб, че съм независима и свободна жена, която е господарка на себе си? Дали го направих, за да го впечатля или за да избегна онова, което моята приятелка наричаше „ад"?

Всичко ще си продължи постарому. Не се намирам на кръстопът. Знам накъде съм тръгнала и се надявам, че с годините ще успея да направя така, че моето семейство да намери вярната посока, за да не стигнем дотам да смятаме, че миенето на кола е нещо страхотно. За големите промени е необходимо време, а аз го имам в изобилие.

Поне така се надявам.

Прибирам се вкъщи, опитвайки се да не изразявам нито радост, нито тъга. Което незабавно прави впечатление на децата.

- Мамо, днес си малко особена.

Изпитвам желание да кажа: „Да, защото направих нещо, което не биваше, но не чувствам никаква вина, а само страх да не ме разкрият".

Съпругът ми се прибира и както винаги ме целува, пита как е минал денят ми и какво ще вечеряме. Аз давам обичайните отговори. Ако не забележи нищо странно в рутината, няма да заподозре, че днес следобед съм правила орален секс с един политик.

Което в крайна сметка не ми достави никакво физическо удоволствие. Но сега съм луда от желание, имам нужда от мъж, от много целувки, искам да усещам болката и удоволствието от едно тяло върху моето.