Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

— Вече проверихме цялата система три пъти днес — обади се той.

— С тези двигатели човек никога не може да бъде сигурен. Подай ми, моля те, едно фенерче.

Той й подаде черно фенерче. Вера го взе в дясната си ръка и го насочи към клапаните на газопроводите.

Тя повдигна вежди, когато забеляза малък бял цилиндър, закрепен отстрани на охладителната помпа, който почти не се виждаше. Цилиндърът — каквото и да представляваше — определено нямаше какво да прави там. Тя сложи фенерчето на една широка тръба вдясно от нея и с двете си ръце се издърпа през еднометровия отвор.

Камерата на главния двигател изобилстваше с тръби и жици. Тя взе отново фенерчето, насочи го към малкия цилиндър и премигна два пъти в безгласно удивление, когато разбра какво е това. На малко дигитално екранче върху него се четеше 00:04:00. Тя беше открила часовников механизъм, който се привеждаше в действие от малко електромоторче. То беше прикрепено към клапаните на газопроводите откъм страната на помпата, а тя регулираше достъпа на охладителна течност до лагерите на турбопомпата за течния водород. Ако беше отгатнала правилно, часовниковият механизъм щеше да затвори клапана четири минути след излитането, когато „Лайтнинг“ ще бъде в много критична фаза на полета. Без охладителната течност лагерите ще загреят за частица от секундата, ще прегреят турбопомпата и ще предизвикат пожар, а той пък — страхотна експлозия. Тя беше виждала много такива експлозии в миналото.

— Това е саботаж — промълви тя.

— Извинете? — обади се техникът на десет стъпки под нея.

— Ъ-ъ… нищо. Просто говоря на себе си. Ще ми подадеш ли едни клещи? — Вера реши, че това е крайно секретна информация. Някой очевидно се беше опитал да саботира космическия кораб и тя ще се погрижи тази информация да стигне до съответните власти, по-точно до директора на центъра.

Техникът й подаде клещите. Вера откачи малкия цилиндър от клапана, пъхна го в джоба си и поклати глава. Който е свършил това, е знаел точно какво да направи. Тъй като часовниковият механизъм няма да се задейства преди излитането, компютрите при общата проверка нямаше да открият никакъв проблем. По дяволите!

— Почакай тук другите и им кажи, че този двигател е в ред — каза тя и тръгна към края на платформата.

— Добре.

Тя посягаше към перилата, за да слезе по скелето, когато усети, че някой я блъсва отзад. Преди да може да реагира, тялото й хвръкна през късия предпазен парапет.

— А-а-а! — Вера се извъртя във въздуха и с двете си ръце се помъчи да хване някоя от тръбите, но не успя. Тупна по гръб върху заварения стоманен ръб на асансьорната платформа, отскочи и падна още девет метра надолу, разбивайки главата си в бетонната площадка.

Ленгли, Вирджиния

В една от дванайсетте кабинки в компютърната стая на третия етаж в главната квартира на ЦРУ Джордж Пруит свали тежките очила и разтърка очите и основата на носа си. С гримаса погледна дебелите лещи, резултат от десетгодишно взиране в компютърните екрани.

В Отдела за компютърно обслужване към Управлението за наука и техника Джордж получи колосалната задача да състави и провери за грешки серия от алгоритми, които да откриват сходни модели в дейността на редица държавни учреждения, свързани с промяна на работата, повишения, оставки и няколко други параметри, включително кончини. Той знаеше, че управлението му е възложило такава задача по същата причина, поради която преди година ЦРУ го примами с двойна заплата да напусне предишната си работа в Управлението за национална сигурност: Джордж беше компютърен гений. Нямаше алгоритъм, който да му се опре, нямаше компютър, в който да не проникне, и съвсем определено нямаше програмен език, който той да не усвои. При това за нищожна част от времето, необходимо на останалите висши компютърни специалисти в ЦРУ, които работеха зад компютрите „Сън Спаркс“ в другите кабинки на голямата стая.

Джордж също седеше зад един „Сън“, който не само имаше достъп до централния компютър на ЦРУ в съседната стая, но разполагаше и със самостоятелен твърд диск, където се съхраняваха неговите програми.

Той пак сложи очилата и се взря в подредените на екрана малки квадратчета — седем хоризонтално и девет вертикално. Всяко от тях имаше трибуквено означение, зад което се криеше държавно управление. Някои бяха прости, например ОДП (Отдел за държавните приходи). Други беше научил, докато разработваше програмата. Например СЕН беше Служба по емиграцията и натурализирането. В малкото случаи, когато три букви не стигаха да се опише пълно някое учреждение, съкращението включваше само част от името. Джордж знаеше какво крият всички подобни инициали.