Съмърсет Моъм - Театър

— Вие играете просто изумително — възкликна младежът.

„В него има някакъв чар.“

— Радвам се, че ви се харесва — отвърна Джулия.

— Ако проявите голяма любезност към Джулия, възможно е на прощаване да ви подари снимката си.

— Наистина ли ще го направите?

Той отново се изчерви и сините му очи засияха. „Наистина е много сладък.“ Не можеше да се каже, че е красив младеж, но лицето му бе простодушно и открито, а в свенливостта му имаше нещо привлекателно. Джулия си помисли, че ако не приглажда с брилянтин светлокестенявата си къдрава коса, а я пусне свободно, би бил много по-хубав. Цветът на лицето му беше свеж, кожата — хубава, а зъбите — малки и красиви. С одобрение забеляза, че костюмът му приляга отлично и че умее да го носи. Младежът изглеждаше чист и приятен.

— Вероятно никога преди не сте били зад кулисите? — попита Джулия.

— Никога. Ето защо ужасно ми се искаше да получа тази работа. Нямате представа какво е тя за мен.

Майкъл и Джулия му се усмихнаха ласкаво. Възхищението му ги издигаше в собствените им очи.

— Никога не разрешавам на странични хора да присъстват на репетициите ни, но тъй като сте наш счетоводител, може да се смята, че работите в театъра, и ще направя изключение, ако това би ви доставило удоволствие.

— Би било изключително любезно от ваша страна. Никога през живота си не съм присъствал на репетиция. Вие ще играете ли в следващата пиеса?

— Не мисля. Вече не се стремя да играя толкова. Почти е невъзможно да си намеря подходяща роля. Виждате ли, на тази възраст никак не ми отива да играя млади любовници, а драматурзите престанаха да пишат роли, които по време на моята младост се намираха във всяка пиеса. Роли на лица, които французите наричат „резоньори“ 6 6 Действуващо лице в пиесата, което не взема активно участие в развитието на сюжета и произнася дълги речи, като изразява мнението на автора за събитията на сцената. — Б.пр. . Знаете ли какво имам предвид — някой херцог или министър, или пък някой известен кралски адвокат 7 7 Почетно звание, присъждано на най-заслужилите измежду висшите юридически служители в Англия. — Б.пр. , който произнася остроумни фрази и върти всички на малкия си пръст. Не разбирам какво е станало с авторите. Изглежда, съвсем са се отучили да пишат. Да построят къща без тухли — ето какво се очаква от актьорите в наши дни. А каква е тяхната благодарност? Имам предвид авторите. Ще останете поразен, като разберете с каква наглост някои от тях ни поставят условията си!

— Но фактът си е факт — не можем без тях — усмихна се Джулия. — Ако пиесата е лоша, никаква игра не може да я спаси.

— Работата е там, че публиката престана да се интересува истински от театър. В дните на разцвет на английската драма хората са ходели на театър не заради пиесата, а заради актьорите. Не е било важно какво са играли Кембъл 8 8 Една от най-популярните актьорски фамилии в Англия. Нейни представители са били Сара Сидънс (по рождение Кембъл) и брат й Джон Филип Кембъл (1757 — 1832). — Б.пр. или мисис Сидънс. Публиката е отивала да види тяхната игра. Не отричам, че дори сега, ако пиесата е лоша, ние се проваляме, но струва ми се, че ако е добра, хората отиват да видят актьорите, а не пиесата.

— Едва ли някой би оспорвал този факт — каза Джулия.

— Произведение, в което да покаже способностите си — ето какво е нужно на актриса като Джулия. Дайте й го и тя ще направи останалото.

Джулия се усмихна на младежа с пленителна, леко извиняваща се усмивка.

— Не трябва да приемате думите на мъжа ми твърде сериозно. Боя се, че когато става дума за мен, той е доста пристрастен.

— Ако този млад човек разбира нещо от театър, той би трябвало да знае, че в областта на актьорското майсторство ти можеш всичко.

— О, хората мислят така, защото се въздържам да правя онова, което не мога.

В този миг Майкъл погледна часовника си.

— Е, млади момко, изпийте си кафето и да тръгваме.

Младежът глътна остатъка от кафето си на един дъх и Джулия стана от масата.

— Няма да забравите за снимката, която ми обещахте, нали?

— Струва ми се, че в кабинета на Майкъл има нещо подходящо. Елате да си изберете.

Тя го въведе в голяма стая зад трапезарията. При все че се смяташе за личен кабинет на Майкъл — „човек се нуждае от място, където би могъл да поседи сам и да изпуши лула тютюн“, — всъщност, когато имаха гости, помещението служеше главно за гардеробна. Тук беше поставено великолепно писалище от махагон, на което стояха снимките на Джордж V 9 9 Английският крал Джордж V (1910 — 936), внук на кралица Виктория. — Б.пр. и кралица Мери 10 10 Кралица Мери (1910 — 1936), съпругата крал Джордж V. — Б.пр. , подписани от самите тях. Над камината висеше старо копие на портрета на Кембъл в ролята на Хамлет, рисуван от Лорънс 11 11 Лорънс, Сър Томас-Томъс (1769 — 830), навестен английски художник портретист. Позирали са му знатни аристократи, пълководци, членове на кралското семейство. — Б.пр. . На малка масичка лежаха куп пиеси, написани на машина.