Джордан Белфърт - Вълка от Уолстрийт

— Абсолютно никакъв — отвърнах аз. — Идеална работа за мен, понеже съм никой, пълно нищожество — свих невинно рамене.

За разлика от Скот аз нямах вид на златна рибка, което ме караше да изпитвам гордост в моментите, когато той се взираше в мен, търсейки ирония по лицето ми. Аз обаче тепърва започвах и макар да бях на двайсет и четири, все още пазех меките си юношески черти. С такова лице дори в баровете не ме пускаха без документ, доказващ възрастта ми. Но моята кафява коса си стоеше на мястото, имах маслиново гладка кожа и големи сини очи. Като цяло хич не изглеждах зле.

За жалост обаче, когато казах на Скот, че съм пълно нищожество, то си беше чистата истина. Тъкмо бях погребал първия си опит в бизнеса, а заедно с него — и цялото си самочувствие. Към момента на приключването й недообмислената ми авантюра в месарската и рибна индустрия ме завари с двайсет и шест взети на лизинг камиона за всеки от които бях лично гарантирал и чийто падеж за плащане бе настъпил. Така че ме преследваха не само банки, но и някаква настървена мадама от „Американ Експрес“, която по телефона звучеше така, сякаш има брада и тежи поне сто и четирийсет кила и която заплаши лично да ми спука гъза от бой, ако не се разплатя. Не успях дори да си сменя телефонния номер: такава сметка бях натрупал, че и от „НАЙНЕКС“ 1 1 NYNEX Corporation — телефонна фирма, обслужваща петте щата на Ню Ингланд (Мейн, Масачузетс, Ню Хемпшир, Роуд Айлънд и Върмонт) и щата Ню Йорк. — Б.пр. ми дишаха във врата.

Та когато стигнахме до бюрото на Скот, той ми предложи място до неговото и същевременно се опита да ме окуражи с някоя и друга мила дума.

— Погледни нещата откъм добрата им страна — духовито поде той. — Ако по някакво чудо не ти наритат задника, щото си мързелив, тъп, арогантен или муден, някой ден можеш и да станеш брокер. — Той се изхили самодоволно на собственото си чувство за хумор. — И само за твое сведение ще ти кажа, че през изминалата година аз направих триста хиляди долара, а другият човек, за когото ще работиш, гушна над един милион.

Над един милион? Оня трябва да е бил хептен голям гъз.

— Кой е той, другият? — попитах със свито сърце.

— Защо? — попита на свой ред моят юпи-инквизитор. — Какво те засяга?

Мили Боже! Рекох си. Отговаряй само когато те питат, мухльо скапан! Все едно си в морската пехота. У мен се загнезди впечатлението, че любимият филм на това копеле е „Офицер и джентълмен“ и че той направо се е вживял в образа на Лу Гасет 2 2 Американски актьор и продуцент, изиграл ролята на сержант Емил Фоли във филма „Офицер и джентълмен“ в партньорство с Ричард Гиър. — Б.пр. , та сега разиграваше извратените си фантазии с мен, новобранеца, правейки се на дежурен сержант от несъществуващ флот. Реших все пак да запазя тази мисъл за себе си и само отвърнах:

— О, нищо. Просто… любопитство.

— Казва се Марк Хана и много скоро ще го срещнеш. — С тези думи Скот ми връчи купчина картотечни картончета, на всеки от които бяха изписани името и телефонът на някой богат бизнесмен.

— Усмихваш се и чак тогава набираш — инструктира ме той. — И да не си посмял да си вдигнеш скапаната глава преди дванайсет. — Тръшна се зад бюрото си, грабна „Уолстрийт Джърнъл“, качи официалните си черни обувки от крокодилска кожа върху компютъра и се зачете.

Тъкмо се канех да вдигна телефона, когато усетих нечия силна длан върху рамото си. Погледнах нагоре и от пръв поглед разбрах, че е Марк Хана. Както от всички истински господари на вселената, и от него ухаеше на успех. Беше едър мъж — над метър и осемдесет, около деветдесет килограма — и то най-вече мускули. Имаше смолисточерна коса, наситенотъмни очи, плътни месести черти и светли повърхностни белези от акне. Беше мъжествен, с онази представителност, присъща само на мъжагите от търговската част на града, и излъчваше недвусмислено шикозния полъх на Гринуич Вилидж. Усетих как обаянието направо струи от него.

— Джордан? — каза той със забележително успокояващ тон.

— Да, аз съм — тонът ми беше като на осъден на смърт. — Първокласно нищожество на Вашите услуги!

Той се разсмя топло, а раменните подплънки на костюма на тънки райета за две хиляди долара се заиздигаха и заспускаха ритмично. После добави с малко по-силен от необходимото глас:

— Мдаа, виждам, че си поел първата си доза непоправима селящина! — и обърна глава към Скот.

Аз кимнах почти незабележимо. В отговор той ми смигна.

— Не се безпокой — аз съм старшият брокер тук. Той е просто нищо и никакъв дребнавец, при това страхлив. Така че не приемай на сериозно нищо, което ти е казал или предстои да ти каже.