Стефан чакаше нервно пред водоскока на градината. Най-после той забеляза високата червенокоса фигура на евреина всред тълпата от провинциални контета. Дългите ръце на Макс изглеждаха прикрепени някак изкуствено върху тесните му рамене и се люлееха като махала.
— Тук има много хора — каза Макс. — Искаш ли да тръгнем към гората?
Стефан го погледна с изненада. Стори му се, че евреинът напускаше обикновената си резервираност и се готвеше да разкрие картите си. Двамата тръгнаха по алеята към боровата гора. Няколко минути вървяха, без да приказват. Но после, измъчен от мълчанието, Стефан каза решително.
— Струва ми се, че имаш право. Фирмите наистина се готвят да въведат тонгата.
— Откъде знаеш? — спокойно попита Макс.
— От брат ми.
— Той ли ти каза?
— Не. Видях го в едно написано от него изложение. Разсърди се много, когато забеляза, че го чета.
— Как успя да го видиш? — с известно подозрение попита евреинът.
— Ей така… Наведох се и прочетох няколко реда с риск да получа удари. Но той раздра само ризата ми. Виж!…
Макс погледна внимателно вехтата риза, която майката беше вече закърпила.
— Това е обяснимо — каза той. — Те крият.
— Ти какво мислиш по този въпрос? — храбро попита Стефан.
— Мисля, че фирмите имат интерес да въведат тонгата.
— Разбира се — каза Стефан. — Тонгата намалява разноските по манипулацията. Но през мъртвия сезон работниците ще гладуват два пъти по-дълго.
Лицето на Макс остана безучастно.
— Това изглежда само привидно така — каза той неочаквано. — Държавата създава закон за осигуровки срещу безработицата. Износът на нашите тютюни в Германия ще се увеличи. Тонгата е по-хигиенична, машинизирана обработка. Фирмите ще закупуват, манипулират и изнасят повече тютюн. Работният сезон може да се удължи… В края на краищата тонгата може да се окаже от полза и за работниците.
— Така ли мислиш? — попита Стефан.
— Да — отговори евреинът.
Разговорът не беше довел до нищо. Макс погледна доволно зачервеното от гняв лице на младежа и спокойно запали цигара. „Провокатор — тревожно помисли Стефан. — Този човек е провокатор, агент на фирмите или полицай.“ Но на това подозрение се противопостави веднага допускането, че евреинът можеше да бъде предпазлив и много опитен другар. Доволният поглед и усмивката в очите му подкрепиха това впечатление, но в края на краищата Стефан остана отново в мъчителна неизвестност. Все пак имаше още няколко въпроса, които можеха да му се подхвърлят. Стефан се зае да подготви почва за тях.
— Но ти знаеш, че държавата ще събере фонд за осигуровките пак от джоба на работниците — каза той, — а надниците няма да мръднат нито с лев по-високо. Самите осигуровки са жалки късчета хляб, които отнемат сега от залъка ни, за да ни ги подхвърлят през гладния сезон. Държавата се управлява от капиталистите, а те не правят нищо, което би могло да отнеме дори стотинка от печалбите им.
— Разсъждаваш сектантски — възрази Макс.
Погледите им се срещнаха. Стефан видя отново в очите на събеседника си предишната усмивка, смесена с добродушно лукавство. Но играта ставаше отегчителна и Стефан се намръщи.
Това причини видимо удоволствие на евреина.
— Може би съм детектив? — усмихна се Макс.
— Явно е, че не си. Но да престанем с разузнаването, ако обичаш.
— Мисля, че престанахме — каза Макс.
— Тогава бъди по-искрен.
— А ти искрен ли си?
— Извинявай, но почвам да те мисля за глупав.
— Нищо — търпеливо отвърна евреинът.
— Аз те разбрах веднага. Ти си анархист, който се преструва на социалдемократ, но това не пречи да се съгласим по известни въпроси, нали?
Макс се разсмя и широко разтворената му уста показа подвига на антисемитите — челюстите с избити зъби.
— А какво ще кажеш за себе си? — попита той.
Сиво-сините му очи станаха изведнъж сериозни.
— Това, което предполагам, че знаеш вече — отвърна Стефан. — Симпатизирам на комунистическата партия. Моята дейност почва от гимназията. Разпространявах нелегална литература, завеждах кръжоци, после откриха това и ме изключиха. Изключването впрочем се дължи на баща ми. Той е учител по латински… Побъркан… мухлясал човек.
— Зная — рече евреинът.
— Значи си се интересувал за мене?
— Защо не?
— Анархист ли си? — пак попита Стефан.
— Не. Продължавай.
— Можеш да ми изиграеш неприятен номер, ако си тесногръд фанатик, но ще трябва да продължа. Предполагам поне, че не си агент на фирмата или полицай. Миналата неделя, когато те срещнах при ловния дом, забелязах, че държеше немска книга. Е добре, рекох си, един човек, който знае немски и разговаря така, не би се унижил да постъпи на служба в полицията.
Читать дальше