Димитър Димов: Тютюн

Митарствата на романа „Тютюн“ в лабиринта на „корективната критика“ Димитър Димов започва работата си върху романа „Тютюн“ още в средата на 40-те години на ХХ в. През 1946 е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ (в. „Литературен фронт“), озаглавен „Тютюнев склад“. Две години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“. След още една година излиза „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите. Публикацията на романа „Тютюн“ през 1951 г. е литературно и културно събитие, предизвикало необичайно оживление и ожесточаване на страсти. Около публикуваната творба се оформят дискусии, предизвикани са отзиви, мнения, рецензии. За тази ситуация изиграват роля няколко причини. Едната от тях е самата тема на романа — заредена със злободневност и актуалност на представяните събития, случили се през близкото тогава минало (30-те и 40-те години на ХХ в.), време близко и по дух, още живо в душевността и паметта на българина. Друга причина е обстоятелството, че художествено визираната историческа епоха е характерна с радикалността на извършената политическа, социална, културна и ментална промяна. Нужно е да се спомене като причина и фактът, че романът се появява във време на крайно идеологизиран литературен догматизъм, който безкомпромисно налага правилата на една строга нормативна естетика — т.нар социалистически реализъм, за да дисциплинира („приведе в ред“) творческата дейност на писателите. Изброените причини довеждат до „прословутия“ за българската литературна история скандал около „Тютюн“ през 1952 г. Във все още новата идеологическа ситуация на социалистическия обществено-културен модел творбата придобива необичаен и озадачаващ характер. Художествените достойнства на романа, новаторството, модерният стил са пренебрегнати в полза на комунистическата идеологема. Той бива „разконспириран“ от литературните адепти на тоталитарния режим като нестандартен, прекрачващ каноните на официалната комунистическа политика в сферата на литературната продукция. Затова първите литературоведски критики подлагат на съмнение идейната устойчивост на романовото изображение, като опасно отклонение. Връх на „литераторската“ атака е „унищожителната статия“ на Пантелей Зарев във в. „Литературен фронт“. В последвалото обсъждане на романа на заседание на Съюза на българските писатели мнозинството от неговите членове квалифицира творбата негативно, особено по отношение на „идейността“. В българските литераторски среди вече очакват официалното забраняване на Димовия роман. Краят на литературният скандал се бележи изненадващо с позитивна статия за „Тютюн“ от първа страница на официоза „Работническо дело“ (анонимна статия, по всяка вероятност предложена лично от комунистическия лидер Вълко Червенков). „Обслужващата критика“ обаче настоява за преработка на романа в посока, отделяща по-голямо място на работническата класа и нейните преживявания. Тези няколко щрихи от конфликта около романа „Тютюн“ илюстрират атмосферата на силния натиск върху романиста да промени и преработи собствената си творба, като я съобрази с идеологическите директиви на социалистическата „корективна критика“ — т.е. да „поправи“ романа си съответствие с т.нар. класово-партиен критерий. Тъй като официалните цензори вменяват на романа като недостатък недостатък „преувеличена позицията и ролята на буржоазния елит“ в рамките на художественото изображение, авторът е задължен да компенсира недостатъчността като извърши редакция на романа, чрез която да отдели „заслужено място“ на „борците за нов свят“ — на работническата класа, както и да се изведат на преден план образите на „достойните представители“ на нейния „политически авангард“, комунистите. Идеологическият императив изнудва Д. Димов да поеме анормалната мисия за един писател да редактира един завършен роман. Не бива да се пропуска фактът обаче, че самият Димов е убеден комунист, споделя идеологическите възгледи на критиците и опонентите си. Той съзнателно приема отправените директиви, съгласява се с тях с вътрешна убеденост. Димитър Димов дописва романа с още 250 страници. Втората редакция протича съвместно с литературния критик от издателство „Народна култура“ — Яко Молхов. През 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки в текста. Преработката на „Тютюн“ засяга най-вече сюжетостроенето, „добавени“ са нови персонажи и събития, свързани с тематичната линия на „антифашистката борба“. Спрямо главната персонажна ос „Борис — Ирина“ като лява идеологическа алтернатива е разгърната втора ос — „Павел — Лила“ (Лила като персонаж не фигурира в първата редакция). Разширена е характеризацията на познати от първата редакция герои, при някои от тях е засилена индивидуализацията. Същевременно е увеличен броят на аналитичните пасажи, в които авторът в позицията на повествовател с моралистично-наставнически тон „обяснява“ на читателя смисъла на историческото развитие от идеологическата оптика на марксизма, както и значението на определени действия на героите и идеологическото обосноваване на отделни епизоди и линии в повествованието. Втората редакция на „Тютюн“ с основание се смята за неуспешна в художествено отношение творба. Въпреки това, в продължение на 40 години поколения читатели и ученици бяха принудени да четат цензурираната и ревизирана „втора редакция“. Едва от 1992 г. насам романът на Димитър Димов „Тютюн“ е изваден от „архива на забравата“ и няколкократно публикуван. Този автентичен текст на романа предлагаме и в „Моята библиотека“. NomaD