Йожен Сю - Скитникът евреин

— Може и да е така — отбеляза саркастично отчето, — но в този ход има известна опасност за мен.

— Защо?

— Защото, ако маршалът избухне над нормалните граници, би могъл да си спомни нашата стара вражда и да потърси възмездие…

— И какво ще стане?

— Какво ли? Просто може да забрави, че съм свещеник…

— А, ето каква била работата, вас просто ви е страх — каза презрително Родин, като прекъсна отец д’Егрини.

При тези думи преподобният отец не издържа и скочи настървено:

— Ваше Преподобие позна напълно: да, мен ще ме е страх. Но ще ме е страх, да не забравя в един миг, че съм свещеник и твърде добре да си припомня, че съм бил военен.

— Наистина ли? — иронично подхвърли Родин. — Нима все още държите на онова назадничаво чувство за чест? Дрехите на свещеника не са ли угасили още онзи ялов огън? Още ли се варите в онзи глупав казан, в който звучат празни думи от типа на „военна клетва“, „чест“, „Наполеон II“?

Родин впи проницателен поглед в отец д’Егрини.

— Струва ми се, че Ваше Преподобие напразно споменава подобни опасения — каза отчето, като напрегна цялата си воля, за да запази самообладание.

— Аз съм ваш ръководител и съм длъжен да знам какво ще направите, ако в даден момент маршал Симон вдигне ръка срещу вас…

— Господине — не издържа преподобният отец.

— Тук има само свещеници! — прекъсна го грубо Родин.

Отец д’Егрини наведе глава и с голямо усилие задържа гнева си.

— Питам ви, — продължи упорито Родин, — какво бихте направили, ако маршал Симон ви удареше?

— За Бога, престанете — каза отец д’Егрини, — оставете ме.

— Или, още по-конкретно, какво бихте направили, ако ви удареше по един шамар от двете страни? — упорстваше хладнокръвно Родин.

Отец д’Егрини бе пребледнял от гняв. Ръцете му се свиваха в юмрук, а слепоочието му пулсираше нервно. В същото време Родин, който съвсем умишлено задаваше тези въпроси, внимателно наблюдаваше всяка реакция на бившия полковник.

Набожната княгиня, която само допреди минути бе възхитена от бившия секретар, в този момент намираше неуместно отношението му към преподобното отче.

В това време отец д’Егрини успя да наложи цялата си воля и на лицето му се възвърна спокойното изражение, а гласът му бе равен и гладък:

— Ако ме настигне подобна обида, ще помоля Бог да ми даде смирение и търпение.

— Няма съмнение, че Бог ще бъде снизходителен към вас — отвърна Родин хладно, но видимо доволен от проведения изпит.

Точно в този момент на вратата се почука два пъти. Някакъв слуга влезе в стаята и предаде голям плик на княгинята.

Госпожа Сен Дезие погледна Родин сякаш искаше разрешение от него, след което отвори писмото.

— Има надежда — извика тя, като се обърна към двамата мъже. — Молбата за забрана е законна и съвпада с друга молба за забрана. С една дума, моята внучка от утре може да бъде заплашена от крайна бедност. Тя, която е толкова разточителна… Какво нещо е животът…

— Няма съмнение, че в такъв случай може да се очаква характерът й да стане по-благ… — каза замислено Родин. — Искам да кажа, че ще стане по-сговорчива.

— За да постигнем крайния резултат, обаче — каза княгинята, — ще трябва да предизвикам нейната гордост. Затова е наложително да се видя с нея.

— Госпожица Кардовил едва ли ще приеме да се срещнете — подхвърли отец д’Егрини.

— Много е вероятно — каза старата госпожа, — защото в момента е безумно щастлива! Но мога да й напиша нещичко след което тя сама ще се яви при мен. Познавам я аз…

— Вярвате ли в това? — усъмни се Родин.

— Не се тревожете за това, отче. Щом честолюбието й бъде поставено на карта, могат много неща да се постигнат.

— Това е още едно доказателство, госпожо, че не бива да се губи никакво време. Нашата цел се приближава!

— Колкото до омразата — продължи княгинята, — госпожица Кардовил се убеди във възможностите ни, когато заведе дело по повод затварянето й в болницата и отвличането на дъщерите на маршал Симон. Слава Богу, ние имаме приятели навсякъде.

— При тези обстоятелства — каза Родин, — заминаването на маршал Симон е добре дошло за нас. Сега трябва да насочим удара срещу дъщерите му.

— Но как? — запита княгинята.

— Преди всичко някой трябва да се срещне и разговаря с тях. След като добре ги опознае, ще знаем и как да подходим.

— Но войникът е с тях непрекъснато — обади се отец д’Егрини.

— Тогава ще трябва да се разговаря с тях пред него. А той може да бъде подкупен.