В шокиращо интервю един от основателите на Червените бригади, Франческини, арестуван с най-първите, се питаше уплашено дали случайно, докато е действал с вярата, че прави добро, не е бил използван от друг за други цели. И отново Винчигуера потвърждаваше, че Националният авангард имал задача да разпространява манифести в подкрепа на Мао, за да подклажда страх от прокитайски акции.
Един от командирите на „Гладио“, генерал Индзерили, не се поколеба да каже, че оръжейните складове били до казармите на карабинерите и че „гладиаторите“ можели да ходят и да си вземат каквото им трябва, като показвали (като в булеварден роман) половинката от банкнота от хиляда лири като знак за разпознаване. Естествено се стигаше и до случая Моро и факта, че агентите от службите били видени да обикалят по улица „Фани“ по времето на отвличането с човек, който обяснявал, че бил в района, защото бил поканен на обяд у приятел, и не ставаше ясно защо отива на обяд в девет сутринта.
Бившият шеф на ЦРУ Колби, естествено, отричаше всичко, но други агенти от ЦРУ, с открити лица, говореха за документи, в които в най-големи подробности се появяват дори заплатите, които организацията е плащала на замесените в атентатите лица, например пет хиляди долара на месец на генерал Мичели.
Както бе отбелязано в течение на телевизионното предаване, всичко това може би бяха косвени доказателства, на чиято основа не може да бъде осъден никой, но бяха достатъчни, за да разбунят общественото мнение.
С Мая бяхме смаяни. Разкритията надхвърляха и най-безумните фантазии на Брагадочо.
— Разбира се — каза Мая, — той също ти е напомнил, че всички тези неща отдавна циркулират, но са изтрити от колективната памет, трябвало е само да се отиде в архивите и вестникарските архиви, за да се сглобят парчетата от мозайката. Самата аз, не само като студентка, но и когато се занимавах с романтичните връзки, четях вестници, как си го мислиш, и аз бях чувала да се говори за тези неща, но и аз забравях, сякаш всяко ново разкритие изтрива предишното. Достатъчно е било да се извади всичко, Брагадочо го е направил, и Би Би Си са го направили. Разбъркваш и получаваш два идеални коктейла и вече не знаеш кой е по-истинският.
— Да, но Брагадочо вероятно е добавил и нещо от себе си, като историята за Мусолини или убийството на папа Лучани.
— Добре де, той беше митоман и виждаше заговори навсякъде, но същността на проблема не се променя.
— За бога — казах, — ти даваш ли си сметка, че преди броени дни някой е убил Брагадочо от страх, че тези неща ще излязат, а сега, след това предаване, милиони хора ги знаят?
— Любов моя — каза Мая, — точно това е късметът ти. Да приемем, че наистина някой, дали фантомните те , или неизвестният луд, наистина се е страхувал хората да не си припомнят тези неща или да не излезе наяве нещо по-дребно, което е убягнало и на нас, които гледахме предаването, но което би могло все още да докара неприятности на определена група или на отделно лице. Така след това предаване нито те , нито лудият имат интерес да премахват теб или Симеи. Ако двамата отидете утре да издрънкате на вестниците това, което ви е казал Брагадочо, ще ви гледат като откачалки, които повтарят това, което са гледали по телевизията.
— Но може би някой се страхува, че ще говорим за това, което Би Би Си премълчаха, Мусолини, Лучани.
— Добре, представи си, че отиваш и разказваш историята за Мусолини. Достатъчно неправдоподобна е и както я беше стъкмил Брагадочо, няма никакви доказателства, само налудничави изводи. Ще ти кажат, че си нервак, който, развълнуван от предаването на Би Би Си, е отприщил фантазиите си. Освен това ще играеш тяхната игра: виждате ли, ще кажат, отсега нататък всеки интригант ще измисля нова глупост. А изобилието от такива разкрития ще породи съмнения, че и разкритията на Би Би Си са резултат от журналистическа спекулация или делир, като конспирацията на хората, които казват, че американците не са кацали на Луната или че Пентагонът крие от нас съществуването на НЛО. Това предаване прави напълно безполезно и смешно всяко друго разкритие, защото нали знаеш (как беше онази френска книга?) la réalité dépasse la fiction 21 21 Действителността надминава измислицата (фр.) — Б.пр.
и вече никой не би могъл да измисли нищо по-добро.
— Значи казваш, че съм свободен?
Читать дальше