Умберто Еко - Нулев брой

Мая явно можеше да си намери работа във въоръжените обири, защото направи всичко идеално: в уговорения час беше влязла през портата, напрегната, но доволна.

Скочих в колата, казах ѝ къде да завие, така че да излезем възможно най-бързо на улица „Чертоза“, откъдето сама знаеше как да се качи на магистралата за Новара и коя е отбивката за Орта.

През цялото пътуване почти не си отворих устата. Когато стигнахме в къщата, ѝ казах, че поема риск, ако узнае това, което мога да разкажа. Не иска ли да ми се довери и да остане в неведение? А, не, и дума да не става.

— Извинявай — каза, — още не знам от кого или от какво се страхуваш, но или никой не знае, че сме заедно, и тогава съм извън опасност, или ще го разберат и ще са убедени, че вече знам. Изплюй камъчето, иначе как ще мисля това, което мислиш ти?

Смела. Трябваше да ѝ разкажа всичко, все пак тя беше плът от моята плът, както казва Книгата.

Четвъртък, 11 юни

През изминалите дни се бях барикадирал в къщата и се страхувах да изляза.

— Стига де — казваше Мая, — тук никой не те познава. Тези, от които се боиш, които и да са те, не знаят, че си тук…

— Няма значение — отговарях. — Човек никога не знае.

Мая започна да се грижи за мен като за болен, даде ми успокоителни, галеше ме по тила, докато седях пред прозореца и се взирах в езерото.

В неделя сутринта отиде веднага да купи вестници. Убийството на Брагадочо беше отразено без особени подробности: убит е журналист, разследвал канал за проституция, вероятно е бил наказан от някого, който печели от това.

Явно бяха възприели тази теза, подадена от моите думи, а може би по показания на Симеи. Със сигурност вече не мислеха за нас, редакторите, и дори не бяха разбрали, че със Симеи сме изчезнали. От друга страна, ако са се върнали в офиса, са го намерили празен, а този инспектор дори не ни беше записал адресите. Същински Мегре. Но не ми се вярва да се тревожеше за нас. Следата с проституцията беше по-удобна, рутинна. Естествено, Костанца би могъл да каже, че с тези дами се занимава той, но сигурно и той се беше убедил, че смъртта на Брагадочо е някак си свързана с това, и бе започнал да се страхува за себе си. Така че мълчеше като риба.

На следващия ден Брагадочо беше изчезнал и от новините. Полицията имаше предостатъчно такива случаи и беше умрял само четвърторазреден журналист. Round up the usual suspects, и толкоз.

Привечер гледах мрачен смрачаващото се езеро. Остров Сан Джулио, така блестящ на слънце, се издигаше от водите като острова на мъртвите на Бьоклин.

Тогава Мая реши да ме извади от унеса ми и да ме заведе на разходка на Сакро Монте. Не бях ходил, това е поредица параклиси, кацнали в планината, в които се откриват мистични диорами от полихромни статуи в естествени размери, смеещи се ангели, но преди всичко сцени от живота на свети Франциск. Уви, в майката, която прегръща болната си рожба, виждах жертвите от някой минал атентат, в тържествената среща на папата с различни кардинали и мрачни капуцини откривах сборище на ватиканската банка, която планира залавянето ми, дори всички цветове и благочестиви глинени фигури не стигаха, за да ме накарат да мисля за Царството небесно — всичко ми се струваше коварно замаскирана алегория на долни сили, които кроят козни в тъмнината. Дори си представих как през нощта тези фигури се превръщат в скелети (та какво е розовото тяло на ангела, ако не лъжлива обвивка, която крие скелет, пък бил той и небесен?) и участват в злокобния танц на „Сан Бернардино але Оса“.

Наистина не смятах, че съм толкова страхлив, и се срамувах, че Мая ме вижда в това състояние (ето, казвах си, сега и тя ще ме зареже), но образът на Брагадочо, проснат ничком на улица „Баниера“, непрекъснато беше пред очите ми.

На моменти се надявах, че през някаква внезапна пролука в пространство-времето (как казва Вонегът, хроносинкластичен инфундибулум) на улица „Баниера“ през нощта се е материализирал Боджа, убиецът отпреди сто години, и се е отървал от натрапника. Но това не обясняваше телефонното обаждане, получено от Вимеркате, и този аргумент използвах с Мая, когато тя намекваше, че е възможно да е било убийство с цел грабеж, че от пръв поглед се виждало, че Брагадочо е мръсник, мир на душата му, че и може би се е опитал да използва някоя от онези жени и това било отмъщението на сводника ѝ, обичайно престъпление от типа de minimis non curat praetor 20 20 Съдът не се интересува от дреболии (лат.) — Б.пр. .