Робърт Уолър - Танго

Пътуването си струваше. Гели заедно с Марси Инглиш, която живееше надолу по шосето, изпълняваха ролята на домакини. Сервираха кафе и бисквити, пунш за децата, които, още щом пристигнеха, припваха към изворчето, за да наблюдават лещанките в него. Според преброяването, направено от Гели, се установи, че двеста петдесет и седем души от различна възрастова, религиозна и видова принадлежност се бяха изредили да обикалят и зяпат.

Няколко мишелова кръжаха наоколо и наблюдаваха по-старите хорица. Карлайл, като човек с повишена чувствителност, дори беше инсталирал временни рампи за инвалидните колички и разни други удобства, така че онези от нас, които бяхме с различни физически недъзи, също да могат да влязат вкъщата.

Пристигнаха Кати и Арло Грегориан и всички отбелязаха колко бързо расте малката Мирна. Появи се Лерой, а също и Орли и госпожа Хамънд. Хюи и Фран Сверсън дойдоха, Бийни Уикърс – не. Индианецът и Сузана Бентийн минаха късно през втория ден, когато по-голямата част от посетителите си бяха заминали, и помогнаха с разчистването.

Боби Ийкинс каза:

– По дяволите, видял ли си една къща, все едно си видял всичките, така че няма да отида.

Но дойде и се държа наистина кротко и възпитано, докато обикаляше наоколо. Новината за организираното от Карлайл начинание бе стигнала чак до Фолс Сити, на шейсет километра на югоизток, и някои хора дойдоха дори от такова голямо разстояние. Момчетата от агенцията за покупко-продажба на недвижими имоти "По-добрите къщи и градини" се бяха наслушали за проекта и изпратиха местния си представител, Сесил Маклин, да провери как стоят нещата и дали Карлайл случайно не е заинтересуван да продава сега, след като вече бе приключил с ремонта на къщата. Сесил попита Карлайл дали не е построил къщата със спекулативна цел и ако е така, то той имал клиент, който би проявил интерес към имота. Карлайл се усмихна, отвърна отрицателно, благодари и се оттегли, поклащайки глава.

Под ръцете на Карлайл Макмилън порутената барака на Уилистън се беше превърнала в най-страхотното място, което някога съм виждал. Изглеждаше досущ като фино изработен шкаф, само дето ставаше дума за цяла къща, барабар с градината около нея. Особено ме заинтригува подът от груби дъски, който Карлайл бе поставил съвсем наскоро. Материалът трябва да идваше от физкултурния салон на средното училище в Саламандър. Стоях там и си припомнях своя решаващ удар от януари трийсет и четвърта, който изведе отбора на Ливърмор на финалите на щатското първенство.

Следващото нещо, което прикова вниманието ми, беше атриумът в южната част, където можеше да се влезе както от всекидневната, така и от вън. Не беше малък – простираше се по цялата дължина на къщата – и бе широк около три и половина метра. Подът му беше тухлен, стените, както и всички останали стени в къщата – облицовани със секвоя, а покривът бе скосен и представляваше решетка от дървени летви, обрамчващи стъклата. Карлайл бе предвидил снегове, валежи и всичко останало и чрез малките парчета стъкло, поставени под подходящ ъгъл, бе избягнал проблема, който всички в "Дани" предричаха, че ще го споходи.

С помощта на Сузана и Гели, които по онова време вече бяха станали нещо като приятелки, Карлайл бе украсил атриума с висящи растения от всякакъв вид, както и с цветя в саксии и кашпи. Вътре имаше и миниатюрна градина, която раждаше повече зеленчуци, отколкото петима души биха могли да изядат. Каза, че попаднал на тази идея в една книга, която Сузана му заела. Измежду цялата тази зеленина бяха пръснати малки пейки, където човек можеше да поседне и да ѝ се любува. Седях зад един фикус, когато видях Апма Хикман да пъха огромен зрял домат в дамската си чанта, след като първо се беше огледала наоколо, за да се увери, че никой няма да я забележи. Аз бях там, но тя не ме видя.

Тъй, човек трябва да е наясно с факта, че повечето нови къщи в района, които не са кой знае колко много, са предимно закупени с намаление от един гараж за каравани във Фолс Сити или пък са от готови бързосглобяеми елементи от компания "Грейт Уест" в същия град. Хората живеят сред толкова много естествен простор, че очевидно предпочитат домовете им да са преградени на множество мънички стаички, които бързо могат да се разглобят и натоварят в каросерията на камион. Това е едната теория. По-вероятно е да го правят, защото обичат да се хвалят, че имат всекидневна, трапезария, кухня, три спални и така нататък. Все едно това ги превръща в по-висша категория граждани, доколкото мога да кажа, след като непрекъснато слушам по радиото как се рекламират тези неща.