Робърт Уолър - Танго

Ако минеш още петстотин метра нагоре по същия този път, ще видиш една табелка, забита на шейсет метра навътре в тревата: "СОБСТВЕНОСТ НА ИНДИАНЦИТЕ ЛАКОТА ОТ ПЛЕМЕТО НА СИУКСИТЕ. НЕ ПРЕМИНАВАЙ."

Обръщаш се към своя спътник:

– Стъмва се, може би ще е най-добре да се върнем назад и да отседнем в мотел "Бест Уестърн" край... Как се казваше онзи град? ... Ливърмор? В туристическия справочник се казва, че към мотела има ресторант. В него също така се споменава, че за това място съществуват много легенди. Предполага се, че късно вечер на хълма ей там може да се види огън. ѝ Спътникът ти отвръща:

– Добре, давай да се връщаме. Има нещо тук, от което ме побиват тръпки.

Кимваш, без да казваш нищо за онова, което си видял или си мислиш, че си видял през бинокъла си.

Близо до мястото, където главният път подминава Ливърмор, на брега на едно езеро е кацнала стара зала за танци. През лятото, когато капаците на прозорците са вдигнати, човек може да застане по средата на дансинга и да види фаровете на колите, стрелкащи се на север и на юг по пътя отвъд езерото.

Тази вечер капаците са вдигнати, чува се музика. Един старец седи на втория ред сепарета над дансинга, обгърнат в мрак. На масата пред него има чаша бира, в скута му – красиво момченце на име Коуди Робърт Макмилън. До халбата на стареца се е излегнал голям котарак, известен с името Боклукчийски камион, ближе дясната си предна лапа и доволно мърка, докато старецът го поглажда по гърба. Котаракът стои на безопасно разстояние от ръчичките на момченцето, което посяга към него и вика на бебешки език:

– Коте!

Старецът се усмихва и си мисли за ръчната граната, която е скрил в кутия от обувки и която бе смятал да използва срещу един адвокат на име Бърни и съдружниците му. Когато Карлайл Макмилън го беше взел от старческия дом, той бе оставил гранатата при един приятел там, в случай че нещата тръгнат към по-лошо. Онзи старец също бил ветеран от войната и когато нашият познат му дал гранатата, се ухилил и отвърнал, че знаел как да я използва, ако настъпел подходящият момент.

Тече третата година, откакто Карлайл Макмилън се е заловил с възстановяването на старата бална зала "Флагстоун". Предполага, че ще са му нужни още две години, ако не и повече, за да завърши работата си. Тази вечер обаче си почива по молба на Сузана Бентийн. Тя е организирала тържество – без никакъв повод, просто защото лунната светлина се плъзга изключително красиво по водите на езерото отвън.

В източния край на залата е разположена най-добрата маса за билярд, която някога сте виждали – напълно възстановена, с плот, широк метър и петдесет и дълъг три и половина метра. Старецът е убеден, че това е същата маса, на която бе спечелил първия си автомобил през хиляда деветстотин трийсет и осма година. Карлайл напредва в овладяването на играта. Билярдът не се учи лесно и бързо, но въпреки това той отбелязва прогрес. Много добре разбира онази част за физиката, геометрията и уменията, но както отбелязва старецът, коварството все му убягва.

Но това е разбираемо, защото Карлайл е зает с много други неща и не му остава достатъчно време да се упражнява. Едновременно с редовните му поръчки и възстановяването на "Флагстоун" той провежда и една малка операция, свързана с мебелировката. Получил е разрешение от властите да ангажира в довършителните работи всички способни да се движат мъже от старческия дом. Нищо тежко, просто изпипване на детайлите, които се нуждаят от особено внимание и грижи.

Някои от старците могат да вършат работата дори и докато си седят на леглата. Харесва им предизвикателството да довършват нещо. Карлайл е маниак на тема качество, обяснява, че всичко трябва да бъде свършено както трябва, и те се учат. Освен това им плаща и част от тези пари отиват във фонд, благодарение на който качеството на храната в дома е значително подобрено. Вкарва малките печалби от предприятието в специална сметка и казва, че един ден ще построи по-добро място за старите хора в Йеркс Каунти, в случай че и на него му притрябва за в бъдеще.

Книгата, която се е захванал да пише, също поглъща голяма част от времето му. Нарекъл я е "Муфтаджийството – стари вещи за нов живот" и е подписал договор с един местен издател. Карлайл се нуждае от снимки за книгата си, затова си е купил фотоапарат "Никон" втора употреба. Сам ще прави снимките. Изглежда, че има талант за това, дори Сузана го признава, а тя разбира от тези неща. Сега обикаля из околността и прави снимки почти на всичко, което е старо, но може да бъде върнато обратно към живота. Строи фотолаборатория в единия край на "Флагстоун", където навремето се бе намирала гардеробната на балната зала.