Робърт Уолър - Танго

– Така, Карлайл. Спомняш ли си онзи голям, злобен и грозен котарак на Лерой? Помниш ли го? Лерой го наричаше Парцала на бара.

Карлайл кимна.

– Е, котаракът влязъл в бара в онзи първи ден, в който Бени се разхождал важно, оглеждайки наоколо. Парцала видял птичката, снишил се към пода, заел ловна позиция и започнал да дебне Бени. Когато котаракът бил на сантиметри от папагала, вече набрал скорост и готов да се хвърли върху плячката, Бени се обърнал, видял врага и извикал: "Здрасти!"

Гели се тресеше от смях. Както и Карлайл, облегнат на волана на пикапа.

– Лерой каза, че Парцала на бара тъкмо бил по средата на скока си, но се спрял и се прекатурил назад от изненада, когато чул бодрото "Здрасти!". По думите на Лерой, котаракът хукнал към задната врата, набирайки скорост като ракета, и пробил с глава мрежата против комари, закачена отпред. Това се случило преди три месеца, но оттогава Лерой не го бил виждал.

Карлайл седеше облегнат на вратата на пикапа, закрил лице с ръце, и се заливаше от смях.

– Какво...

– Чакай! – изгъргори Гели и попи очите си с кърпичка. – Не съм свършила. Клиентелата на Лерой се увеличи, точно както се беше надявал. Всеки искаше да види птицата, която бе прогонила Парцала на бара. Много скоро в кръчмата започнаха да се събират всякакви хора само за да наблюдават какво ще направи или каже Бени. Ако не получаваше достатъчно внимание, политаше из кръчмата с крясъци: "Гледайте птицата! Гледайте птицата!"

Отгоре на всичкото се оказа, че Бени бе запомнил доста неща по време на живота си с психиатъра. Хората си седяха на бара и разговаряха, а Бени си висеше кацнал на рекламната табела на "Будвайзер" и ги слушаше. После започваше да се намесва в разговора на най-близко седящите до него и да им казва неща от сорта на "Всичко е заради майка ти, просто ще трябва да го преодолееш", както и други терапевтични съвети.

Всички намираха това за много забавно, с изключение на Боби Ийкинс, който по някаква причина така и не хареса Бени. Каза и го цитирам дословно: "Идвам тук, за да пия, а не за да бъда анализиран от някакъв папагал. Писна ми от глупостите на Лерой."

Лерой твърдеше, че папагалите са чувствителни създания и че Бени усещал, че Боби не го харесва. Една вечер, докато Боби довършвал третата си бира, Бени приближил по тезгяха, спрял на около метър от Боби, втренчил се в него, наклонил смешно глава на една страна, и започнал да примигва на равни интервали. Накрая казал: "Аргх, здрасти!"

Гели имитираше папагала и Карлайл отново се разтресе от смях, представяйки си стълкновението между папагала Бени и Боби Ийкинс с неговата рекламираща изкуствени торове шапка.

Боби казал: "Разкарай се оттука, проклета птица такава!", потопил пръст в бирата си и започнал да пръска папагала. Присъствалите на случката твърдят, че било нещо, което си заслужавало да се види. Преди Боби да успее да мигне, Бени го клъвнал по ухото и го разцепил на две. Лерой грабнал Бени, Бени продължил да кълве Боби, Боби крещял, ревял и кървял. Голям хаос. Зашили ухото на Боби, но му останал голям грозен червеникав белег, а меката част на ушната му мида виси някак смешно. Накрая Лерой се отърва от Бени, продал го на някакъв магазин за домашни любимци, а Боби отказал категорично да стъпи повече в кръчмата, най-вече заради отношението, което му демонстрирали останалите местни герои, които започнали да наричат папагала "Птицата на Боби" и да казват неща от рода на "Ти и папагалът можете да го преодолеете, Боби. Аргх, извади късмет, че не беше орел."

Карлайл продължаваше да клати глава и да бърше очи.

– Как се справя Лерой сега?

– Предполагам, че не си чул. След като опита с Гейб, с мегафони, с хвърляне на джуджета и с папагали, Лерой реши, че е време да зареже цялата работа. Пенсионира се преди около месец и затвори кръчмата. Но организира едно последно парти през последната събота, в която бе отворен. И аз ходих. Беше забавно, но трябва да призная, че не спирах да мисля за всички приятни вечери, които двамата с теб сме прекарвали там. Нямам намерение да повдигам въпроса, който обсъждахме и преди, просто ти казвам истината.

Между другото, на партито мнозина ме питаха за теб. Те не се интересуваха от мнението ти по въпроса за магистралата, но продължават да те ценят високо заради това, че докрай си отстоявал позициите си. Доста хора ми го казаха. Дори големият стар Хак Кенбъл сподели, че съжалявал за побоя, който ти нанесъл, когато просто си се опитвал да спасиш къщата, която си беше построил. Разбира се, не спомена за ястребите на Тимерман, но това не е концепция, която може да се схване от човек като Хак. При всички случаи прощалното парти на Лерой беше едно хубаво събитие. Дори Бийни Уикърс пристигна, промъквайки се незабелязано. Не бях го виждала от вечерта, когато спаси заплашената му от ножа на Хюи мъжественост. Преди края на тържеството той и Хюи силно си стиснаха ръцете и пиха по една бира, но Хюи каза, че нищо повече не се случило и че на Бийни не му било позволено да танцува с Фран, която междувременно, както забелязах, танцуваше силно притисната към мениджъра на кооперативния магазин и му правеше мили очички.