Робърт Уолър - Танго

Дори и две години по-късно, когато се връщаше назад в мислите си, Карлайл продължаваше да вярва, че като цяло е бил прав по отношение на гибелта на Саламандър, както и за това, че се беше опитал да спре корумпираните негодници, скалъпили цялата история с магистралата. При подобни обстоятелства би го сторил отново. До такива изводи стигаше в моменти на искреност със самия себе си.

Както му казваше Сузана: "Трудно е да се открие истинското зло, Карлайл, но глупаци има навсякъде. И Саламандър си имаше своя дял от тях, не повече."

Карлайл знаеше, че се бе поставил в ролята на някакъв благочестив шампион, изправил се на борба срещу една империя на мрака, докато истината беше далеч по-прозаична – всъщност бе оказал съпротива срещу шайка хора, забравили как се оцелява, превърнати в търтеи от онова, което отравящите кръвта им маркетингови служители дефинираха като добър живот. Саламандър и Йеркс Каунти като цяло бяха разчитали на бъдеще, което така и не настъпи, и бяха изпаднали в паника, когато бяха осъзнали заблудата си.

Между другото, той си спомняше и добрите неща. Когато след официалното приемане на маршрута на магистралата обмисляше дали да си тръгне, или да остане, мислеше предимно за добрите неща. Къде другаде можеше да чуе човек изпълнение на първокласно танго в днешно време? Освен това в околността още го уважаваха – ако не за мнението му, то поне заради уменията му. Саламандър, или онова, което беше останало от градчето, си оставаше хладен към него, но хората от Фолс Сити и навсякъде другаде продължаваха да плащат добре за услугите му. Можеше да си купи бензин на кредит от служителя на бензиностанцията, седнал в бронираната си стаичка, а в Сузана, индианеца, Марси и Клод Инглиш и Гели, да не пропуснем и смелия дребен човечец с прозвището човека патица, бе открил едни от най-добрите хора, които някога беше срещал – хора, надарени с разум и кураж, напълно различни от повърхностната хитрост на Бъди Риймс или ефимерната култура по улиците на Сан Франциско. Ето заради това беше купил балната зала "Флагстоун" и бе решил да започне нов пробег, облечен в своята запазена марка камуфлаж.

Когато Пътят на високопланинските плата зави на запад, за да заобиколи горичката на ястребите на Тимерман и индианските надгробни могили край Хълма на вълка, идеята за национален парк "Антилопа" се провали. Както и, разбира се, намерението на федералното правителство да откупи земите на Аксел Лукър и Гели Девъроу, където щеше да се намира въпросният парк. Изправена пред опасността от банкрут и изземане на ранчото, Гели се видя принудена да напусне колежа.

Сузана обяви Карлайл за дисидент на десетилетието и го окуражи да се срещне с Гели, вярвайки, че той трябва да поднови едно приятелство, което беше важно и за него, и за Гели. Кафенето "Дани" бе затворило врати шест месеца след построяването на магистралата и сега Гели бе управител на ресторанта в един нов мотел от веригата "Бест Уестърн" край Фолс Сити.

Карлайл не я беше виждал от повече от две години. Струваше му се, че е минало дори повече време от последната им среща. Много неща му изглеждаха твърде далечни, по-далечни, отколкото в действителност бяха. Войната срещу магистралата в Йеркс Каунти и Сузана сякаш бяха разцепили времето, разделяйки го на две и обърквайки вътрешното му сметало, в резултат на което събитията преди войната и преди Сузана му изглеждаха много по-отдалечени във времето, отколкото показваше календарът. Когато седна зад барплота на ресторанта, той едва позна Гели.

В по-ранните етапи на битката срещу магистралата двамата на два пъти се бяха опитали да се съберат, но както бе отбелязал Карлайл, между тях имаше нещо – бетон. Независимо от това докъде ги бяха довели разговорите и погледите им, бетонът твърдо ги разделяше. Магистралата бе покрила връзката им с пласт от напрегнатост и това чувство бе задушило останалите, поне за Карлайл.

Гели бе полуобърната към него и разговаряше с една сервитьорка. Беше спретната, добре облечена. Косата ѝ бе опъната назад по последната мода. Когато свърши разговора и понечи да влезе в кухнята, Карлайл ѝ каза:

– Топъл сандвич с пуешко месо и допълнително картофено пюре, моля.

Тя се извърна изненадано, после се усмихна.

– Здравей, Карлайл.

Той се чувстваше малко некомфортно, попита я дали разполага с няколко свободни минути. Седнаха в пикапа му и Карлайл ѝ каза, че тя му липсва като приятел, че съжалява, задето нещата между двама им бяха приключили доста бързо и не много леко. Гели имаше приятния навик да докосва страната му с длан. Той си спомни за това, когато тя посегна към него и отново го направи, докато със сълзи на очи му отвръщаше, че разбира. Беше доволен, че е дошъл.