Робърт Уолър - Танго

Полицай, каращ тълпата да се отмести, за да направи път на патрулната кола, с мъка придвижваща се през калния терен. Още полицаи, тичане, подхлъзване, пързаляне по посока на Карлайл и индианеца...

Булдозерът спира на три метра от Карлайл, индианеца и човека патица. В измитото от дъжда гребло се отразяват размазаните образи на тримата мъже; лицата им са удължени, телата – изкривени в странни форми: малка консервна армия от някакво друго време...

Карлайл и индианецът продължаваха да свирят своята проста мелодия, човекът патица все така придърпваше един към друг реверите на палтото си и буташе надолу плетената си шапка. Булдозерът отново тръгна, приближи още няколко сантиметра. Шофьорът спусна греблото и започна да избутва нарастваща купчина кал към тримата мъже.

Четирима полицаи доближиха едновременно Карлайл, индианеца и човека патица, а пети започна гневно да крещи на шофьора на булдозера, който спря машината и изключи двигателя. Дъждът се усили още повече. Изведнъж целият терен утихна. Всички машини спряха, хората стояха и гледаха. Чуваше се само плисъкът на дъжда и гласовете на полицаите, обръщащи се към тримата протестиращи. Един от наблюдателите на зрелището, застанал най-отзад на тълпата, бе едър мъж с черна брада, облечен в армейско яке и шапка с надпис "ВОИН НА ЗЕМЯТА" отпред. Хората стояха настрана от непознатия, но поглеждаха към него; започнаха да си шепнат, когато той приближи към Вещицата и ѝ заговори.

Една патрулна кола си проправи път сред калта и спря на шест метра от мястото, където се водеше разговорът между протестиращите и полицаите. Карлайл поклащаше глава в отговор на онова, което му бяха казали. Индианецът продължаваше да свири и един от полицаите му нареди да спре.

Той обаче продължи и полицаят издърпа флейтата от ръцете му, крещейки:

– Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

- Гледам бизона – отвърна индианецът.

Човекът патица мълчеше, държейки с две ръце реверите на палтото си, а очите му остро се стрелкаха във всички посоки. Нещо под палтото му замърда енергично.

Тримата протестиращи бяха закопчани с белезници, отведени до патрулната кола и набутани на задната седалка, а един от полицаите взе в ръце патицата, чудейки се какво да прави с нея. Сузана Бентийн предложи да вземе патицата, а Марси Инглиш на свой ред я пое от нея с обещанието да се грижат добре за птицата в тяхното ранчо.

Вратите на патрулната кола се захлопнаха. Червените светлини запремигваха, сирената зави и колата с криволичене пое към Ливърмор през червената кал. Една и съща мисъл се въртеше в главите на всички: това със сигурност трябваше да е краят на войната в Йеркс Каунти и тя се беше свела до размазани от калта и дъжда образи на двама дългокоси мъже в белезници и на третия, смятан за луд от жителите на града, натъпкани в патрулна кола, поела на изток през една влажна априлска сутрин.

Когато репортерите се обърнаха за коментар към наблюдателите, повечето отказаха да говорят. Някои очевидно изпитваха задоволство от ареста на Карлайл и индианеца, други просто клатеха глави и се извръщаха настрана, когато някой микрофон доближеше лицата им. Марси и Клод Инглиш отказаха да коментират. Сузана Бентийн беше изчезнала.

Един господин, Гейб O' Рурк, обаче отговори кратко и ясно на репортерския въпрос. Когато го попитаха какво мисли за разигралата се драма, акордеонистът изрече едно-единствено енигматично изречение:

– Това беше първокласно танго, едно от най-добрите, които някога съм виждал.

И така, Строителя, Флейтиста и човекът патица изразиха своя символичен протест, който се оказа безплоден. Карлайл разбра, че всичко е загубено, когато видя отражението си в греблото на булдозера. Бяха загубили, но не бяха победени. Бяха крещели срещу вятъра.

В публичните регистри можем да срещнем името на един мъж, Карлайл Макмилън, и на друг, идентифициран като Артър Сладката трева, който на въпроса, зададен му от сержанта в участъка за годините му, бе отвърнал "стар". След като му казаха, че подобен отговор е неприемлив, господин Сладката трева бе променил отговора си на "сто и пет". Двамата бяха обвинени в дребно хулиганство и задържани в ареста за няколко часа, после – освободени, понеже Карлайл плати глобите, наложени им за притесняване на обществото. Трябва да се отбележи обаче, че господин Сладката трева заяви, че е готов да остане в затвора, докато не изплати сам глобата си с нужните часове общественополезен труд. След като направи опит да разпита човека патица, магистратът препоръча той да бъде освободен, без да му се предявяват никакви обвинения.