Гийом Мюсо - Хартиеното момиче

— Това си е твое мнение.

— Много добре знаеш, че това е истината! — каза тя тъжно.

— Довиждане, мамо — каза той и затвори вратата зад себе си.

Старата жена повдигна рамене и се върна в кухнята. Върху вехтата й работна маса, дървена и облицована с плочки, лежеше една хвалебствена статия, която „Ла Република“ беше посветила на творчеството на Лука. Тя я дочете, после я изряза и я подреди в големия класьор, където от години пазеше всичко, което се пишеше за сина й.

Лука се върна в апартамента. Използва четките си за подпалки в голямата камина, около която беше разположено ателието му. Докато огънят се разгаряше, той събра всичките си платна и методично ги напръска със спирт, преди да ги хвърли в пламъците.

Животът ти е станал като платната ти, Лука: едноцветен, сух и празен. Хипнотизиран от огъня, в който изгаряха картините му, художникът гледаше като освобождаване как работата му се превръщаше в дим.

На вратата се позвъни. Лука се наведе през прозореца и видя прегърбения силует на майка си. Той слезе, за да поговори с нея, но когато отвори вратата, тя вече беше изчезнала, оставяйки голям плик в неговата пощенска кутия.

Той смръщи вежди и разкъса плика, без да чака. Вътре бяха точно снимките и документите, за които искаше да пита брат си!

Как се беше досетила?

Качи се обратно в ателието си и подреди на работната си маса спомените от едно далечно време.

Лятото на 1980 г.: годината, когато беше на 18 години, срещата със Стела, първата му любов, дъщеря на рибар от Порто Венере. Разходката им на пристанището пред струпаните малки, тесни и пъстроцветни къщички, обърнати към морето; следобедите, когато се къпеха в малкия залив.

Коледа на същата година: двамата със Стела се разхождат по улиците на Рим. Флирт от ваканцията, устоял на времето.

Пролетта на 1981 г.: квитанция от един хотел в Сиена — първата нощ, когато се любиха.

1982 г.: всички писма, които си бяха писали през тази година. Обещания, намерения, порив, вихрушка от живот.

1983 г.: подарък за рождения ден от Стела — компас, който бе купила в Сардиния, с гравиран надпис: „За да те връща животът винаги при мен“.

1984 г.: първо пътуване в Съединените щати. Стела на колело по „Голдън Гейт“. Мъглата на ферибота за Алкатраз. Хамбургерите и млечните шейкове в „Лорис Дайнер“.

1985 г… смехове, ръце, които се протягат… двойка, скрепена с диамантена халка… 1986 г… годината, когато продаде първото си платно… 1987 г… ще си направим ли дете или ще изчакаме още?… Първите съмнения… 1988 г… Компасът изгуби севера…

Една мълчалива сълза се спусна по бузата на Лука.

По дяволите, сега да не вземеш да се разцивриш.

Беше на двадесет и осем години, когато напусна Стела. Гаден период, когато всичко в него се разваляше. Вече не знаеше какво да прави със своята живопис и тъкмо семейството му понесе последиците. Една сутрин стана и подпали платната си, точно както го беше направил днес. После си тръгна като крадец. Нищо не обясни, направи го бързо, като мислеше единствено за себе си и за своето творчество. Намери убежище в Манхатън, където промени стила си, като изчисти картините си до крайност, докато накрая вече рисуваше само едноцветни платна в нюанси на бялото. Там се беше оженил за една предприемчива галеристка, която успя да направи работите му известни и му отвори вратата към успеха. Имаха дъщеря, но се разведоха след няколко години, като продължиха да работят заедно.

Никога повече не беше виждал Стела. От брат й разбра, че се е върнала в Порто Венере. Беше я изтрил от живота си. Беше я отрекъл.

Защо днес мислеше за тази стара история?

Може би защото не беше свършила.

Чайната се намираше на площад „Испания“, точно в подножието на голямото стълбище, отвеждащо към „Светата Троица от Хълма“.

Лука седеше на малка масичка в дъното на залата — същата, на която имаше навика да сяда, когато идваше със Стела. Това беше най-старото по рода си заведение в Рим. Беше създадено от две англичанки преди сто години, по времето, когато чаят се продавал само в аптеките.

Обзавеждането изобщо не се беше променило от XIX в. насетне и създаваше английска територия в самото сърце на Рим, като разчиташе на контраста между средиземноморската страна на града и британското очарование на кафенето. Стените бяха облицовани с ламперии и етажерки от тъмно дърво, на които бяха наредени десетки книги и колекция от старинни чайници.