Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

От всичко, което изкрещя жената, в разбъркания мозък на Иван Николаевич се заби една дума: „Анушка“ …

За думата „Анушка“ се лепна думата „олио“, после, кой знае защо, „Пилат Понтийски“. Поетът отхвърли Пилат и заплете бримките, започвайки от думата „Анушка“. Синджирчето се изплете много бързо и веднага го отведе към лудия професор.

Но моля ви се! Та нали той каза, че заседанието няма да се състои, защото Анушка е разляла олиото, И ето на, то наистина няма да се състои! Нещо повече, той направо заяви, че на Берлиоз ще му отреже главата жена! Да, да, да! Нали ватманката беше жена?! Но какво значи това? А?

Не оставаше и капчица съмнение, че на тайнствения консултант му е била предварително и точно известна цялата картина на ужасната смърт на Берлиоз. Две мисли пронизаха в този миг мозъка на поета. Първата: „Глупости, той изобщо не е луд!“, и втората: „Дали той самият не е нагласил всичко това?“

Но как, позволете да запитам?!

— А, не! Това ще го разберем!

Иван Николаевич с огромно усилие стана от пейката и се втурна обратно към мястото, където бяха разговаряли с професора. Оказа се, че той, за щастие, още не си беше отишъл.

По Бронная вече бяха запалили лампите, а над Патриаршите светеше златна луна и на лунната, винаги измамна светлина на Иван Николаевич му се стори, че оня стои и държи под мишница не бастун, а шпага.

Навлекът — бивш диригент — седеше на мястото, където допреди малко беше седял самият Иван Николаевич. Сега диригентът беше увесил на носа си някакво явно излишно пенсне, на което едното стъкло изобщо липсваше, а другото беше пукнато. От това карираният гражданин изглеждаше още по-гаден, отколкото беше, когато сочеше на Берлиоз пътя към релсите.

Със замряло сърце Иван се доближи до професора и когато го погледна в лицето, се убеди, че по това лице няма и никога не е имало никакви признаци на лудост.

— Признайте си кой сте! — глухо каза Иван. Чужденецът се намръщи, погледна така, сякаш за пръв път вижда поета, и отвърна неприязнено:

— Не разбирал… руски говорил …

— Те не разбират — намеси се от пейката диригентът, въпреки че никой не беше го молил да обяснява думите на чужденеца.

— Не се преструвайте! — каза заканително Иван и усети как го присвива стомахът. — Допреди малко чудесно говорехте руски. Вие не сте немец и не сте професор! Вие сте убиец и шпионин! Документите! — яростно викна Иван.

Загадъчният професор изкриви презрително и без това кривата си уста и сви рамене.

— Гражданино! — отново се намеси гадният диригент. — Как смеете да безпокоите чужденеца? За такова нещо ще ви се потърси най-строга отговорност! — а подозрителният професор погледна надменно, врътна се и си тръгна.

Иван усети, че се обърква. Той се обърна задъхан към диригента:

— Ей, гражданино, помогнете ми да задържа престъпника! Длъжен сте да го направите!

Диригентът страшно се оживи, скочи и се развика:

— Кой е престъпник? Къде е? Чужденец престъпник? — очетата на диригента радостно засвяткаха. — Тоя ли? Ако е престъпник, трябва веднага да викаме „Помощ!“ Иначе ще избяга. Хайде да викаме заедно! Двамата! — и диригентът зина широко.

Слисаният Иван послуша зевзека диригент и викна: „Помощ!“, но диригентът го прекара и нищо не извика.

Самотният дрезгав вик на Иван не даде добри резултати. Някакви две госпожици отскочиха бързо встрани и той чу думата „пиян“.

— А, значи си му съучастник? — кресна гневно Иван. — Ти подиграваш ли ми се? Дръпни се!

Иван хукна надясно, диригентът — и той, Иван наляво — оня мошеник също.

— Ти нарочно ли ми се мотаеш в краката? — закрещя Иван, вече освирепял. — Аз и тебе ще те закарам в милицията!

Иван се опита да хване негодника за ръкава, но не успя, нищичко не хвана. Диригентът сякаш потъна вдън земя.

Иван ахна, погледна в далечината и видя омразния непознат. Оня беше вече на изхода откъм улица Патриаршая и при това не беше сам. Безкрайно подозрителният диригент беше успял да се присъедини към него. Но и това не беше всичко. Трети в тази компания се оказа един изникнал кой знае откъде котарак, огромен като шопар, черен като катран или като гарван и със страхотни кавалерийски мустаци. Тройката се запъти към Патриаршая, котаракът се носеше на задните си крака.

Иван се втурна подир злодеите и веднага се убеди, че ще бъде много трудно да ги стигне.

Тройката за миг прекоси улицата и се озова на Спиридоновка. Колкото и да ускоряваше Иван крачка, разстоянието между него и преследваните все не намаляваше. Преди да успее да се опомни, от тихата Спиридоновка поетът изведнъж се намери при Никитската порта, където положението му се влоши. Тук вече имаше навалица. Иван налетя върху неколцина минувачи, които го наругаха. А злодейската шайка точно тогава реши да приложи любимата тактика на бандитите — да офейка в различни посоки.