Исабель Альенде - Къщата на духовете

Като мина седмица и не се получи никаква вест за вуйчото летец, предположиха, че се е издигнал толкова високо, че се е запилял из космическото пространство, а най-невежите допуснаха, че е решил да стигне до Луната. Къде с тъга, къде с облекчение Северо отсече, че шуреят му е паднал с машината си в някой планински овраг, където никога няма да го намерят. Нивеа плака безутешно и запали няколко свещи на свети Антоний, покровител на загубените вещи. Северо се противопостави на предложението й да поръчат да се отслужат няколко молитви, тъй като не вярваше, че с това средство човек може да си осигури място на небето, още по-малко пък да се върне на земята, и твърдеше, че молитвите и обетите, както и индулгенциите и търговията с иконки и муски са недостойни занимания, с които само се обирали парите на глупците. По тази причина Нивеа и Бавачката накараха всички деца да се молят скришом и те редяха молитви цели девет дена. През това време групи природолюбители, следотърсачи и алпинисти — доброволци търсеха неуморно вуйчото по планински чукари и рътлини и пребродиха една по една всички пътечки, по които можеше да стъпи човешки крак, докато най-сетне се върнаха с победоносен вид и предадоха на семейството тленните останки в скромен черен запечатан ковчег. На неустрашимия пътешественик устроиха пищно погребение. Смъртта му го превърна в герой и името му не слизаше дни наред от първите колони на вестниците. Същото множество, което се сбра да го изпрати в деня, когато се издигна с птицата, се извървя в траурно шествие край ковчега му. Цялото семейство го оплака, както подобаваше. Изключение направи само Клара, която продължи да се взира в небето с търпението на астроном. Седмица след погребението на къщния праг на Нивеа и Северо дел Вале се появи сам вуйчо Маркос от плът и кръв, с радостна усмивка, надничаща изпод пиратските му мустаци. Както сам призна, благодарение на скришните молитви на жените и децата той сега беше жив, здрав и съхранил всичките си качества и способности, включително и доброто си настроение. Въпреки благородния произход на въздухоплавателните карти полетът се провалил, той загубил аероплана и му се наложило да се върне пеш, но нямал нито една счупена кост и духът му за пътешествия ни най-малко не бил угаснал. Това укрепи завинаги упованието на семейството в свети Антоний, но не послужи за обеца на ухото на следващите поколения, които също се опитаха да полетят по разни начини. От гледна точка на закона обаче Маркос беше труп. На Северо дел Вале се наложи да призове на помощ всичките си знания и способности на юрист, за да върне живота и гражданството на шурея си. Като отвориха ковчега в присъствието на съответните представители на властта, се оказа, че са погребали торба пясък. Този факт се отрази зле на неопетненото дотогава име на природолюбителите, следотърсачите и планинарите — доброволци — оттам насетне започнаха да ги смятат едва ли не за измамници и злодеи.

Героичното възкръсване на Маркос най-накрая накара всички да забравят историята с латерната. Пак започнаха да го канят във всички салони на града и поне за известно време името му бе реабилитирано. Маркос живя у сестра си няколко месеца. Една нощ си замина, без да се сбогува с никого, като остави своите сандъци, книги, оръжия, ботуши и всичките си партакеши. Северо, а дори и самата Нивеа си отдъхнаха облекчено. Последното му гостуване бе траяло прекалено дълго. Клара обаче толкова се разстрои, че цяла седмица ходи като завеяна и си смука пръста. Момичето, което тогава беше седемгодишно, се беше научило да чете книгите с разкази на вуйчо си и поради ясновидските си способности беше по-близо до него, отколкото всеки друг член на семейството. Маркос твърдеше, че рядката дарба на племенницата му може да стане източник на доходи и че му предлага удобен случай да развие собствените си гадателски умения. Теорията му беше, че такава заложба имали всички хора и най-вече роднините му и че ако тя не се проявявала ефикасно, причината била единствено в липсата на тренировка. Купи на Персийския пазар една стъклена топка, която според него притежаваше вълшебни свойства и имаше ориенталски произход, макар по-късно да се разбра, че е просто поплавък за рибарска лодка, постави я върху сукно от черно кадифе и обяви, че може да предсказва бъдещето, да лекува от урочасване, да чете миналото и да подобрява качеството на сънищата — всичко това за някакви си пет сентавос. Първите му клиенти бяха слугините от махалата. Една от тях бе обвинена в кражба, защото на господарката й се бил загубил един пръстен. Стъклената топка посочи мястото, където се намираше бижуто — беше се търколило под един гардероб. На другия ден пред къщната врата имаше опашка. Дойдоха файтонджиите, търговците, разносвачите на мляко и вода, а по-късно се появиха дискретно няколко чиновници в общината и високопоставени госпожи, които се промъкваха крадешком покрай стените и гледаха да не ги познаят. Клиентите посрещаше Бавачката, тя ги настаняваше в преддверието по реда на пристигането им и после пак тя събираше хонорарите. Тази работа й заемаше почти целия ден и накрая толкова я погълна, че тя занемари задълженията си в кухнята и семейството се заоплаква, че за вечеря имало само гол стар фасул и сладко от дюли. Маркос закачи в помещението за файтона някакви протъркани драперии, които някога бяха красили салона, но от занемара и старост се бяха превърнали в прашни раздърпани парцали. Там той обслужваше клиентелата заедно с Клара. Двамата гадатели бяха облечени в туники „с цвета на хората на светлината“, както Маркос наричаше жълтото. Бавачката сложи туниките да врат със стрит на прах шафран в тенджерата за млечно сладко и така ги боядиса. Освен туниката Маркос носеше тюрбан, увит около главата му, а на врата му висеше египетски амулет. Беше си пуснал брада и дълга коса и никога преди не го бяха виждали толкова слаб. Маркос и Клара винаги познаваха, най-вече защото на момиченцето не му трябваше да гледа стъклената топка, за да отгатва какво иска да чуе този или онзи. Пошушваше отговора на ухото на вуйчо Маркос, който предаваше съобщението на клиента и импровизираше най-уместните по негово мнение съвети. Славата им се разнесе, защото де що човек идваше в консултацията умърлушен и угрижен, си излизаше изпълнен с надежди, страдащите от несподелена любов получаваха напътствия как да пленят съответното безразлично към тях сърце, а бедните си отиваха с безпогрешни комбинации за залаганията на състезанията по бързо бягане на кучета. Предприятието процъфтя толкова много, че във вестибюла човек не можеше да се размине и на Бавачката взе да й се вие свят от дългото стоене права. В този случай на Северо не се наложи да се намесва, за да сложи край на предприемчивото начинание на шурея си — двамата гадатели проумяха, че сполучливите им предсказания могат да променят съдбата на клиентелата, която изпълняваше сляпо заръките им, изплашиха се и решиха, че техният занаят мирише на мошеничество. Изоставиха прорицателските занимания във файтонджийницата и си поделиха честно и почтено печалбите, макар че всъщност единствената заинтересована от материалната страна на делото беше Бавачката.