Виктор Пелевин - Пазителят

— Но нали казахте, че към „животинския магнетизъм“ е бил привлечен голям брой хора — каза Юка. — Нима и тях също…

— Не — отговори Пазителят. — Това не е било необходимо. Унищожавали са само онези, които знаели за Идилиум. „Животинският магнетизъм“, глупавата и примитивна пародия на изкуството на Месмер, е продължил своето съществуване на Земята и след тези събития. Той обаче много скоро е бил забравен. След трийсет или петдесет години — когато окончателно станало ясно, че тези странни електрически баки не лекуват нито от плешивост, нито от хемороиди. И какво е било истинското им предназначение по това време вече никой не помнил.

— Нима никой учен не е могъл да разбере предназначението на подобна бака?

— Baquet е бил уред, предназначен за свързване на съзнанията на хората в едно общо поле — каза Пазителят. — Той е използвал постиженията на физиката и химията, но по много специален начин. В онези години хората били увлечени от електрическите въздействия, изучавали магнитното поле и физиката вече е била доста развита. Намирайки baquet , учените видели само мощни магнити по краищата на железните прътове. Видели са и лайденската стъкленица, която при известни условия можела да удари с ток свързаните към прътовете хора. Но ако предположим, че задачата на baquet била да пускат ток през хората, то тя била изпълнена неграмотно. И освен това никой не е могъл да разбере защо и с каква цел магнитите и лайденските стъкленици били полети с екстракт от синчец. И така физиците и химиците, виждайки в устройството физически уред или медицински инструмент, който трябвало да действа според тяхното разбиране и по известните им принципи, неизбежно стигали до заключението, че пред тях е дело на шарлатанин.

— Добре — казах аз. — И какво се е случило на Старата земя по-нататък?

— Животът продължавал — отговори Пазителят. — Историческите събития, както там казват, се случвали едно след друго, постепенно скривайки точката на бифуркация 43 43 Бифуркация (от лат. bifurcus, „раздвоен“) е термин, който обозначава ситуация, в която настъпва качествено изменение при раздвояване на даден обект или процес. под пепелта на империите и пърхота на демокрациите. Виждаш ли, основният проблем на Старата земя — това е твърде многото история. Прекалено многото инерция. Там всичко има прецедент. Има библейска поговорка за младото вино и старите мехове. Но на Земята всички мехове отдавна са изгнили. Старият свят не е имал шанс да се промени към по-добро — той бил обречен така или иначе да възпроизвежда уродливи форми, познати и преди. А за нас се появил шанс. И ние сме се възползвали от него.

— Вие говорите за Великото възраждане?

— Да — каза Пазителят. — Само че ти не разбираш докрай какво то е представлявало в действителност. В тесния смисъл на думата не можем да го наричаме така. Това било създаване на един нов свят. Начисто. Художниците, мислителите и учените, които преди били част на Академията на Идилиум, започнали реализацията на много по-мащабен проект. Струвало им се, че те са — така да се каже, колективен Творец. Но насладата от собственото всемогъщество не траела дълго. Скоро те се натъкнали на границата на своите възможности.

— В смисъл?

— Отначало медиумите на обществото „Идилиум“ мислели, че могат да създават новата Вселена така, както им се иска. Те напълно сериозно обсъждали какъв ще бъде новият човек — огромно водно конче, живеещо в небето, или електрическа медуза, обитаваща морето… Решили да направят промени и в Космоса — художниците дори нарисували скици на новите съзвездия. Новото небе е било къде-къде по-хубаво от старото — поне поради това, че по-добре отразявало митологията на човечеството. Но веднага след като медиумите на Идилиум са започнали да създават звездни огнени топки в измислената от тях и безкрайна празнота, се случило нещо ужасно. Цялата привлечена към тази работа група медиуми изгоряла заедно със своя baquet . Били изпепелени като с небесен лъч — отражение на космическия огън, който те така богохулно са се осмелили да запалят.

— Интересно е — казах аз.

— Подобни проблеми са започнали и със земната твърд под краката. Първоначално архитектите на Идилиум са смятали новата земя да се направи като плосък диск — заобиколен от безкрайно плоско море… Но нещастието се случило отново — тези, които го създавали, са загинали. Били сплескани от безкрайната тежест — дори от техния baquet в истинския смисъл на думата останало само мокро място. Трябвало да огънат морето зад хоризонта като на Старата земя. Случили се още няколко подобни трагедии и медиумите започнали да разбират, че имат свобода само в границите на тесен коридор от възможности. И при това доста тесен.