Виктор Пелевин - Пазителят

— Ами помисли си, Алекс, откъде кочияшът знае, какво има конят под опашката? Когато Пазителят се лекува от простатит, той не може да носи своята триъгълна шапка. Иначе ще издраска краката на момичето. С него идва монахът, на чиято глава той я слага.

— А защо точно монах?

— Не знам — каза Юка. — Може би за да не полепват чуждите коси по шапката. Монасите са с бръснати глави.

— И какво следва? — попитах аз.

— Момичетата взимат две метли, връзват ги на кръст и увиват с парцали. Получава се куклата на Пазителя. После я обличат в хавлия и ѝ слагат тази триъгълна шапка.

— И…?

Юка затвори очи и мечтателно се усмихна. Изглежда, споменът ѝ беше приятен.

— Те се събират в полунощ, палят огън, играят хоро и пеят.

И всяко момиче удря куклата три пъти с обувка по главата. Точно под триъгълната шапка, където при човека се намира челото. След това поставят куклата в ковчег, подпалват го и започват да го прескачат. А онова, което остане, го спускат надолу по реката.

— А триъгълната шапка? — попитах аз с интерес.

— Връщат я в кабинета по история. Един път тя силно пострада от огъня и сега краищата ѝ са обгорени.

— Покажи ми как танцуват — помолих аз.

Юка стана, протегна ръце настрани, все едно се включваше в хорото, и бавно тръгна в кръг, тананикайки си проста и приятна мелодия. След няколко крачки тя отпусна дланите на невидимите приятелки, свали обувката от крака си и три пъти плесна празнотата отпред. След това се направи като че ли бута нещо от брега. Очевидно ковчега с овъгления Пазител.

— Нямам смелост да го повторя — отговори тя, връщайки се на масата. — Много е смущаващо. Преправихме го от няколко древни частушки 41 41 Частушка — руска народна весела песничка на злободневна тема. и заклинания. Още от времето на Николо II, който имаше подобни склонности. Като цяло нещо обидно и нецензурно. Както всяка истина впрочем.

Изведнъж забелязах едва забележимо движение и погледнах нагоре. Недалеч от мястото, където Юка се спря, за да напляска въздуха със своята обувка, се случи нещо странно.

Стената на павилиона се покри с дребни фини вълни и внезапно се плъзна на две страни, като че ли дъбовият панел и висящата на него гравюра с морската кула са били изписани на опъната тъкан и някой мина през нея с бръснач.

Видях Пазителя, облечен във военен халат и с черна маска. Зад него стояха двама монаси в оранжеви роби. Единият държеше в ръцете си фасции със стърчащи брадвички. Другият имаше на главата си церемониална черна триъгълна шапка със златни ширити.

Ние с Юка скочихме от масата и извършихме на пода мълчалива прострация пред тези свещени символи.

Пазителят направи знак на монасите да останат намясто и влезе в стаята. Дупката в стената бавно изчезна, скривайки спътниците му — на нейното място остана черно петно с потрепващ спираловиден орнамент.

— А аз се чудех защо всяка година по време на лятното слънцестоене ме боли глава — каза Пазителят, гледайки към Юка. — И лекарите не могат да кажат нищо определено…

— Моля, накажете ме, Ваше Безличество — прошепна Юка, снишавайки се към пода. — За моето поведение няма прошка.

— Не мога, мило дете — отговори Пазителят. — Дори не си въобразявай. Бих могъл да затворя очи за това, че ти си над двайсет, но уви — ти си приятелката на моя приемник. Въпреки това признавам, че ако те бях срещнал преди няколко години, то, най-вероятно, и досега бих те наказвал.

Юка почервеня.

— О, ти все още не си забравила как да се изчервяваш — Пазителят се засмя. — А може би по-скоро вече си се научила? Втори курс, предполагам?

Юка още повече се изчерви. Но не каза нищо.

— Две на нула — каза Пазителят. — Сядайте, деца мои, вече се поклонихте. Стига.

Седнахме по местата си. Пазителят беше в добро настроение и предположих, че днес lese majeste 42 42 Закон за оскърбление на величеството (фр.). — Б.а. , най-вероятно, няма да падне върху нас с цялата си тежест.

Нашият гост взе трети стол и седна на масата до нас.

— Алекс — каза той, — нали това е много по женски — да те удари три пъти по челото, а след това да поиска да я накажат.

— Вие сте напълно прав, Ваше Безличество — отговорих.

— Точно затова ги обичаме — каза Пазителят. — Те като че ли правят света по-добър със своята наивност. Ние мислим — ако тези трогателни безхитростни същества успяват да оцеляват редом с нас, то може би нашият свят не е толкова жестоко място, както ни се струва? Чак когато разберем колко е хитра тази безхитростност, осъзнаваме колко е безмилостен светът всъщност.