Виктор Пелевин - Пазителят

— Но защо? — попитах аз.

Пазителят повдигна рамене.

— Учените не са успели да отговорят на този въпрос — каза той. — Науката по онова време дори не се опитвала да обясни мистерията на Идилиум. Затова със случая се захванали теолози, които също били част от обществото. Те обявили, че причината за всички беди е в това, че архитектите на Идилиум са нарушили волята на Върховното същество. Каква е волята на Върховното същество по отношение на новия свят, теолозите, естествено, не знаели, тъй като не е имало никакви свещени текстове по този въпрос и откровения — също. Членовете на обществото „Идилиум“ в по-голямата си част са били твърди прагматици и екстатични видения не са ги посещавали. За единствен начин да се разбере божествената воля е бил признат методът…

— На пробите и грешките? — досетих се аз.

Пазителят кимна.

— Точно тогава станало ясно, че индивидуалното пътуване, което по-късно почнали да наричат Великото приключение, може да бъде абсолютно всякакво — а общото за всички пространство, което представлява Идилиум, има ограничения. Това, което виждат… Как го казваше?

— Това, което виждат двама, е създадено от Бога — повторих аз.

— Почти. Постепенно архитектите на Идилиум са определили границите на своите възможности — и формулирали законите на въплъщението. Те били два. Първият ти вече ни изрецитира, само че в онези дни той звучал така: „Това, което виждат трима, вижда и Върховното същество.“

— Защо трима, а не двама?

— Теологията, Троицата, мистиката, не знам. Важното е, че той прекарва границата между общото и частното. А вторият закон е: „Творящата воля на човека не трябва да създава радикално нови форми.“ С други думи, сега на медиумите им било разрешено само да възпроизвеждат вече съществуващото. Новият свят е трябвало да прилича на Стария. Поне приблизително.

— Но защо? — попита Юка.

— По този въпрос имало много предположения. Предимно, разбира се, теологически. Няма да повтарям аргументите за плана на Върховното същество, за свещения чертеж, от който не е позволено да се отклоняваме — никой не е виждал този чертеж. Лично на мен ми се струва, че най-остроумно същността на въпроса е била формулирана от един от нашите физици, по съвместителство още и богослов: „Новото творение — според него — може да съществува само дотогава, докато то е скрито в сянката на предишното — а за да се скрие по-сигурно, то трябва да стане негова сянка…“ Много прилича на истина.

— Значи новият свят се оказа само копие на стария? — попитах аз.

— Не. Не е копие. Не забравяй — Пазителят вдигна пръст, — че сянката повтаря само външния контур на обекта. В сянката може да скриеш много неща, които ги няма в оригинала. Най-важното е да не се нарушават определените за сянката граници. Както обясняваше някога моят наставник, обичащ лесноразбираеми сравнения: „Ние пътуваме гратис в дилижанса на творението, криейки се от контрольора на последната седалка…“ Същността на законите на въплъщенията е проста — ние не трябва да се показваме. Но докато не се виждаме, намирайки се в сянката на Старата земя, можем да правим каквото си искаме.

— Значи архитектите на Идилиум били принудени да се сбогуват със своята мечта за съвършения свят?

— Ни най-малко — отговори Пазителят. — Ние не можем да създаваме радикално нови форми, но можем произволно, както си пожелаем, да комбинираме стари. Частностите могат да бъдат всякакви, докато не е нарушено общото равновесие. Тези рамки ни позволяват много. Ние използваме Стария свят като хранилище на шаблони и изрязваме по тях нужните ни образци. Не можем да наредим на мазилката да стане звезда. Но сме в състояние да нарисуваме върху нея фреска със звезди…

И той посочи към стената. Върху нея се появи синьо небе със златни точици и голямо оранжево слънце с усмихнато лице. След това фреската изчезна заедно с мазилката и отново видях тъмното петно, покрито с дребни вълнички.

Пазителят взе чашата от масата, сипа в нея чай от чайника и отпи голяма глътка през процепа на маската си. Хрумна ми, че това действие е единственото доказателство за телесната му реалност: възможно е да се измери количеството на изчезналия чай. Останалото напълно би могло да се окаже само илюзия.

Впрочем всякакви чаени измерения също биха могли да бъдат част от създадена в моето съзнание халюцинация.

— Не разбирам — каза Юка — защо Върховното същество ни позволява да кажем „А“, но не позволява да кажем „Б“.