Джоана Линдзи - Обичай само веднъж

Когато Реджи изтича по стълбата след няколко минути, другите вече бяха готови и я чакаха. Това беше неприятно, но не и страшно. Щом влезе в гостната, тя се усмихна бегло за поздрав на всички и дръпна най-големия си братовчед настрана.

— Маршъл, много, ужасно ми е неприятно, че трябва да те моля за това, но бих искала да взема каретата за няколко минути, преди да тръгнем.

— Какво?!

Тя шепнеше, но неговото възклицание обърна всички погледи към тях. Реджи въздъхна.

— Честна дума, Маршъл, няма нужда да се държиш като че ли съм ти поискала живота.

Маршъл, тутакси осъзнал, че ги наблюдават и ужасен от това, че за миг си е изтървал нервите, възвърна цялото си достойнство и каза с най-разумния възможен тон:

— Вече те чакахме десет минути. Да не би да искаш да чакаме още?

До ушите й стигнаха гневните възклицания на другите трима, но Реджи не удостои даже с поглед братовчедите си.

— Маршъл, ако не беше важно, не бих те молила. Няма да се забавя повече от половин час… е, не повече от час, сигурна съм! Трябва да видя вуйчо Антъни.

— Не, не, не! — отсече Даяна, без да повиши глас. — Как можеш да искаш това, без да си помислила, Реджи? Изобщо не ти прилича. Ще закъснеем заради теб! Вече трябва да тръгваме!

— Глупости! — отговори Реджи. — Не искате да разцъфнете там първи, нали?

— Но не искаме да пристигнем там и последни — включи се свадливо Клер. — Балът ще започне след половин час. Имаме време точно колкото да стигнем дотам. Какво толкова е станало, че трябва непременно да видиш вуйчо Антъни тъкмо сега?

— Това е мой личен проблем. И не може да чака. Той тръгва за Хавърстън утре сутринта и няма да мога да говоря с него, ако не тръгна веднага.

— Докато се върне — каза Клер. — Защо да не може това да почака дотогава?

— Защото не може. — Реджи огледа братовчедите си, изправени срещу нея, и лейди Как-й-беше-името, която изглеждаше не по-малко раздразнена, и отстъпи. — Е, какво пък. Ще се задоволя с файтон, Маршъл, само прати някого от слугите да ми го повика. И ще дойда при вас на бала, щом свърша.

— И дума да не става!

Маршъл беше ядосан. Братовчедка му все се опитваше да му погоди такива глупави номера, защото беше най-голям. И всеки път можеше да си има неприятности. Но този път не, той бе готов да се закълне! Беше по-голям и по-умен и нямаше да й позволи да го баламосва както обикновено.

Маршъл каза твърдо:

— Уличен файтонджия? Нощем? Опасно е и ти го знаеш, Реджи.

— Травис може да ме придружи.

— Но Травис не желае! — побърза да отговори въпросният компаньон. — И не се опитвай повече да ми правиш такива номера, Реджи. Освен това нямам никакво намерение да закъснявам за бала.

— Моля те, Травис!

— Не.

Реджи огледа всички тези безчувствени лица. Нямаше да отстъпи.

— Тогава няма да дойда на бала. И без това не исках да отивам.

— О, не! — Маршъл поклати строго глава. — Познавам те прекалено добре, скъпа братовчедке. Щом излезем оттук, ще се измъкнеш от къщата и ще отидеш пеша у вуйчо Антъни. Татко ще ме убие.

— Не съм толкова глупава, Маршъл — успокои го язвително тя. — Ще изпратя на Тони още една бележка и ще чакам да дойде тук.

— А ако не дойде? — натърти Маршъл. — Той има да върши по-важни неща, отколкото да хуква, щом му подсвирнеш. Може даже да не си е вкъщи. Не. Идваш с нас и толкова.

— Няма да дойда.

— Ще дойдеш!

— Може да вземе моята карета. — Всички погледи се обърнаха към гостенката. — Кочияшът и прислужникът ми работят от години при мен. Може да им се доверите, за да я придружат докъдето трябва и после да я доведат на бала.

Усмивката на Реджи бе ослепителна.

— Знаменито! Вие сте моята спасителка, лейди…

— Едингтън — отговори дамата. — Запознахме се преди няколко дена.

— Да, в парка. Сега си спомних. Ужасна съм с имената. С толкова много хора се запознах тази година! Не зная как да ви благодаря.

— Няма за какво. Щастлива съм да услужа.

Силина наистина бе щастлива. Бог вижда, всичко би направила за тях. Стигаше й, че бе принудена да се задоволи с Маршъл за компаньон на бала на сезона. Но от дузината мъже, на които бе пратила писъмца тази сутрин, само той не й бе отказал под някакъв предлог. Малори бе по-млад от нея и се бе оказал единствената възможност. И ето я сега в центъра на семейната свада заради тази малка пикла.

— Хайде, Маршъл — каза Реджи. — Сега бездруго не можеш да възразяваш!

— Не, мисля, че не — каза той неохотно. — Само помни, че каза половин час, братовчедке. Добре ще е да бъдеш у Шепфърд, преди татко да забележи, че те няма. Иначе ще стане страшно, знаеш го.