Джоана Линдзи - Нежен бунт

Розалин не беше страхлива, но никога досега не беше изпитвала такова чувство. Без съмнение фантазията й се беше развихрила. Започваше да си въобразява. Но наистина нямаше смисъл да стои пред магазина, след като спокойно можеше да стигне до каретата. Въпреки това се огледа отново. Наоколо имаше толкова много пешеходни и превозни средства, че беше невъзможно да забележи дали някой я наблюдава.

Запътиха се надолу по улицата. Едва се бяха отдалечили на няколко метра, когато една ръка сграбчи Розалин през кръста и я повдигна. Тя нямаше намерение да вика. Почти изпита облекчение, че подозренията й се потвърждават и е подготвена за това. Без паника, без страх. Поне засега. Тя увисна на здравата ръка, която я държеше. Повдигна края на полата си и издърпа ножа от ботинката.

В това време Нети така се разпищя, сякаш искаше да събере цял Лондон. Мъжът не беше направил и крачка, когато тя замахна е чантата си, перна го през лицето и сплеска носа му. При удара бонето на Розалин се свлече над очите. Нети остана доволна. Нямаше нужда господарката й да се разправя с този гигант. Мъжът изръмжа от болка, а Розалин тупна на земята. Повдигна назад бонето точно навреме, за да види как Нети преследва нападателя и го налага с чантата си където свари. Той скочи в една стара раздрънкана карета. Кочияшът удари злобно конете и те препуснаха.

Розалин си помисли как изненадващо можеше да бъде хвърлена в колата и потрепера. Всичко стана толкова бързо! Около нея имаше много хора, но те повече се суетяха, а не действаха. Само едно от конярчетата на нейния екипаж понечи да се намеси, но твърде късно.

Нети се върна. Оправяше провисналата си вълнена жилетка, а на устните й цъфтеше триумфална усмивка. Радостта от победата й беше толкова голяма, че не се впечатли особено от седналата на земята Розалин. После съзря ножа в ръката й. Тя продължаваше да го стиска въпреки отминалата вече опасност. Бяха успели. Това ги правеше невероятно доволни. Розалин сияеше, въпреки че се беше натъртила от падането. Ако Грамп можеше да я зърне — толкова спокойна и непоколебима — щеше да се гордее с нея. За пръв път в живота си трябваше да се защити, и то с нож. Чувството, че може сама да се грижи за себе си повдигна настроението й. Разбира се сега беше подготвена за това. Но не винаги можеше да разчита на интуицията си. Ако обаче я бяха сграбчили няколко души, едва ли щеше да се измъкне. Този успех не биваше да я успокоява.

Конярят й помогна да се изправи. Тя спокойно прибра ножа в ботинката и изтупа прашните поли на роклята си. Нети размахваше ръце към събралата се тълпа, бурно изразявайки недоволството си, че никой не се спусна да й помогне. Сърдито събра падналите пакети, напъха ги в ръцете на коняря, хвана Роз за ръка и я повлече към каретата.

— Трябваше да те послушам, момиче. Следващият път ще бъда по-внимателна.

— Мислиш ли, че Джорди е наел тези хора?

Нети се замисли.

— Би могло да е така, но ни съм сигурна.

— Какво друго би могло да бъде?

— Погледни се. Всички тез сапфири около врата ти са като примамка за негодници. Сигур те мислят за съпруга на богат лорд, който ще плати голям откуп за теб.

— Може и да си права.

Помълчаха за миг. Неочаквано Розалин добави:

— В такъв случай ще приема поканата на семейство Идън. Няма да е зле да напусна Лондон за няколко дни и се скрия на сигурно място. Ако Джорди ни следи, ще помисли, че отново бягам от него. Ще използвам за охрана прислугата на Франсиз винаги, когато излизам.

— Съгласна съм. Трябва да бъдеш по-предпазлива.

Беше толкова просто да избяга от Лондон на гърба на Брут. Придружаваха я двама здрави и силни прислужници. Този път Розалин не си и помисли да се прикрива. Тя искаше, ако Джорди я наблюдава, да види че напуска градската къща в Лондон с пълна чанта дрехи. Нека мисли, че бяга от Лондон. Не беше необходимо да бъде толкова предпазлива. Предстоеше й препускане и пътят изглеждаше чист. Утринното слънце огряваше ярко околността и те спокойно я разглеждаха. Оттук минаваха предимно фермери със стоката си за пазара или желаещи да прекарат края на седмицата в Лондон. Само една луксозна карета напусна града заедно с тях, но тя остана далеч зад гърба на Розалин, така че нямаше значение.

Закуси прекрасно в една странноприемница. Там трябваше да се срещнат с Франсиз. Приятелката й се появи и веднага я успокои, че не е видяла нищо подозрително. В каретата на Гренфел по пътя за Хампшир Розалин се чувстваше в безопасност. Изминаха половината път и тя почувства отново безпокойство. Искаше притесненията й да са неоснователни. Малката вероятност мъж като сър Антъни да остави бурния столичен живот за сметка на малко провинциално тържество я успокояваше. Госпожа Идън беше планирала всичко месеци преди това и свела броя на гостите до минимум. Само съседи, провинциални благородници като нея, хора, които обикновено избягват Лондон през сезона.