Астрид Линдгрен - Жив е още Емил от Льонеберя

— Да, ето го и Емил — отговори докторът, — но сега ще е по-добре да излезе за малко, защото ще те режа, Алфред!

Тогава в очите на Алфред се появи уплаха — не беше свикнал с доктори и рязане.

— Струва ми се, че малко се страхува — обади се Емил. — Може би е по-добре да остана при него.

Докторът кимна.

— Добре, като си успял да го докараш дотук, сигурно ще издържиш и това.

И Емил взе здравата ръка на Алфред в своята и я държа здраво, докато докторът режеше другата. Алфред дори не гъкна. Нито извика, нито проплака, само Емил малко си поплака, но тихичко, та не се забеляза.

Емил се прибра с Алфред чак на деня преди Бъдни вечер. Тогава вече цяла Льонеберя знаеше за неговия голям подвиг и всички ликуваха.

— Това момче от Катхулт, винаги съм го обичал! — казваха всички до един. — Просто не мога да разбера защо някои хора непрестанно мърморят и се оплакват от него? Кое момче не е правило пакости?!

Впрочем, Емил носеше писмо от доктора до майка си и татко си и там между другото пишеше:

„ИМАТЕ ЕДНО МОМЧЕ, С КОЕТО МОЖЕТЕ ДА СЕ ГОРДЕЕТЕ.“ А майката на Емил написа в синята тетрадка: „О госпуди как утиши нещасното ми майтшино сърце куйето тъй често се учайваше от Емил. И ща са пугрижъ да се поръзчуй ф окръгъ!“

Но да знаете само какви тревожни дни бяха прекарали в Катхулт. Като откриха в онова страшно утро, че Емил и Алфред са изчезнали, таткото на Емил беше до такава степен извън себе си, че го заболя стомахът и трябваше да легне на легло. Мислеше, че вече никога в живота си няма да види Емил. По-късно от Марианелунд дойде известие, което го успокои, но стомахът все още го болеше, когато Емил се върна и се втурна в спалнята, за да покаже на баща си, че се е прибрал.

Таткото на Емил погледна Емил и очите му се просълзиха.

— Ти си добро момче, Емиле — каза той и Емил така се зарадва, че сърчицето му подскочи. Това беше един от онези дни, в които обичаше татко си.

А майката на Емил стоеше встрани и се надуваше от гордост.

— Да, умее да се справя нашият Емил — рече тя и помилва Емил по къдравата коса.

Таткото на Емил слагаше загрят капак от тенджера върху корема си, защото много го облекчаваше. Но капакът беше изстинал и трябваше да се стопли отново.

— Нека аз — викна Емил с охота, — нали вече свикнах да гледам болни.

Таткото на Емил кимна одобрително.

— А ти, можеш да ми донесеш чаша сироп — обърна се той към майката на Емил — лесно му беше на него, като само лежеше и всички му прислужваха!

Но майката на Емил имаше и малко друга работа и затуй се позабави, докато приготви сиропа, а тъкмо като го насипа, откъм спалнята долетя страшен рев. Крещеше таткото на Емил. Майката на Емил не се подвоуми нито секунда, втурна се вътре, но в същия миг капакът полетя право към нея. Тя успя да отскочи встрани, но в уплахата си разля целия сироп и той изпръска капака. И там започна да цвърти.

— Ах, нещастнико, колко затопли капака? — попита тя Емил, който стоеше съвсем покрусен до леглото.

— Мислех, че трябва да е приблизително колкото ютия — отговори Емил.

После се оказа, че таткото на Емил задрямал, докато Емил бил в кухнята да топли капака върху печката, и като се върнал Емил и видял колко спокойно спи баща му, естествено не искал да го разбуди, а предпазливо пъхнал капака под завивката и го сложил върху корема му — наистина, каква беда, че бил толкова горещ.

Майката на Емил направи каквото можа, за да успокои мъжа си.

— Хайде, хайде, сега ще те намажа с благ мехлем — каза тя.

Но таткото на Емил стана от леглото. Каза, че вече не смеел да остане болен на легло, след като Емил се е прибрал, а освен това искал да навести Алфред.

Алфред седеше в кухнята, доста пребледнял, все още с превързана ръка, но весел и доволен, а Лина бръмчеше около него в пълен захлас. Тя и Кроса-Мая тъкмо лъскаха бакърените съдове, защото всички тенджери и тави, и тигани трябваше да са лъснати и хубави за Коледа. Но Лина просто не можеше да се спре на едно място. Тя се въртеше около Алфред с парцала за лъскане в едната ръка и тавата за баница в другата и се държеше сякаш най-неочаквано е намерила бучка злато в своята кухня. Малката Ида също не сваляше очи от Алфред. Тя го гледаше много сериозно и не беше съвсем сигурна, дали това наистина е същият стар Алфред, който се е върнал у дома.

Кроса-Мая изживяваше един велик миг от живота си. Тя разказваше за случаи на червен вятър, докато й излезе пяна на устата. Алфред трябвало да се радва, че всичко минало така сполучливо, повтаряше тя.