„И ТОЗИ ДЕН ОТИВА СИ, НЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ВЕЧ...“, пееха те. А след това рекоха да си тръгнат всички заедно в ноемврийския мрак. Но като излязоха в преддверието, за да се облекат, първото, което видяха под слабата светлина на газената лампа, бе планината от галоши насред пода.
— Такава проклетия може да измисли само Емил! — казаха льонеберчани. После седнаха всички, включително свещеника и жена му, и цели два часа пробваха галоши, а най-сетне се сбогуваха, благодариха доста кисело и изчезнаха в дъжда.
С Емил не можеха да се сбогуват, защото той седеше в дърводелската барака и дялкаше сто осемдесет и четвъртото си човече.
СЪБОТА, 18 ДЕКЕМВРИ,
КОГАТО ЕМИЛ ИЗВЪРШИ ТАКЪВ ПОДВИГ, ЧЕ ЦЯЛА ЛЬОНЕБЕРЯ ЛИКУВАШЕ
И ВСИЧКИТЕ МУ ПОРАЗИИ БЯХА ЗАБРАВЕНИ И ПРОСТЕНИ
Наближаваше Коледа. Една вечер всички обитатели на Катхулт седяха в кухнята и всеки си гледаше работата. Майката на Емил въртеше чекръка, таткото на Емил поправяше обувки, Лина разчепкваше вълна, Алфред и Емил дялкаха зъбци за греблата, а малката Ида упорито се мъчеше да изпробва върху Лина някаква забавна игра с пръстите, въпреки че това пречеше на Лина да работи.
— Не разбираш ли, трябва да е някой, който има гъдел — заяви малката Ида и затова Лина беше единствената подходяща.
Малките пръстчета на Ида лазеха бавно нагоре по полата на Лина, докато тя напевно повтаряше стихчето, от което се състоеше играта.
„Татко, мамо, мили,
дайте ми брашно и сол,
че прасето си ще мушна,
и кат го мушна ще пищи!“
Когато Ида стигаше до „пищи“, тя мушваше Лина с показалец в ребрата, а Лина всеки път започваше да пищи и да се смее, за най-голямо удоволствие на Ида.
Таткото на Емил слушаше това, „че прасето си ще мушна“ и може би то го наведе на някакви мисли, защото изведнъж каза нещо ужасно.
— Наближава Коледа, време е да заколиш прасето си, Емиле!
Емил изтърва ножа за дялкане и впери очи в баща си.
— Да заколя Мъничето — тая няма да я бъде! — заяви той. — То е МОЕТО прасе, моето въздържателско прасе, не помниш ли?
Таткото на Емил нямаше как да не помни. Но каза, че в цял Смоланд никой не бил чувал да съществува такова нещо като прасе за компания и би трябвало Емил да е вече до такава степен селянин, та да знае, че едно прасе се коли щом стане достатъчно голямо — нали затова хората си държаха прасета.
— Не го ли знаеш? — попита таткото на Емил.
Много добре го знаеше Емил и отпървом не можа нищо да отговори, но после му дойде наум нещо много хубаво.
— Аз съм до такава степен селянин, та знам, че някои прасета остават да живеят, за да станат нерези, и именно това смятах да направя от Мъничето.
Вие сигурно си нямате понятие, но Емил знаеше, че нерезът е прасе, което живее, за да стане татко на сума други малки прасета и тази длъжност би спасила Мъничето, смяташе Емил, защото никак не беше глупав. Сигурно щял да намери някоя мъничка свиня за Мъничето, обясни той на баща си, а сетне Мъничето и свинята щели да си имат толкова много малки прасенца, та да не знаят къде да ги дянат.
— Звучи многообещаващо — възрази таткото на Емил, — но това означава една много постна Коледа в Катхулт. Без шунка, без наденица, без кървавица и без нищо.
„Дайте ми брашно и сол,
кървавица да сваря“
затананика малката Ида, но Емил й кресна с целия си глас:
— Да мълчиш с твоята кървавица!
Защото той знаеше, че кървавицата се прави не само от брашно и сол, а за нея трябва и свинска кръв.
Но по никакъв начин кръвта на Мъничето! Само през трупа на Емил — и толкоз!
В кухнята настъпи продължително мълчание — едно напрегнато мълчание. И внезапно Алфред изруга. Беше си порязал палеца с острия дърводелски нож и кръвта бликна на едри капки.
— С ругатни няма да го оправиш! — скара му се строго таткото на Емил. — И в моята къща повече ругатни да не съм чул!
Майката на Емил извади чисто ленено парцалче и превърза палеца на Алфред, а той продължи да дялка зъбци. Това беше добро занимание за зимата, защото трябваше да се потегнат всички гребла и да им се сложат нови зъбци, което беше необходимо, та да са готови, когато настъпи пролетта.
— Та каква ми беше думата?... Постна Коледа ще прекараме тази година в Катхулт — повтори таткото на Емил и втренчи навъсен поглед пред себе си.
Вечерта Емил дълго не можа да заспи, а на другата сутрин разби спестовната си касичка и извади трийсет и пет крони от собствените си пари; после впрегна Лукас в една стара шейна, потегли към Бастефал, където държаха много свине, и се завърна с едно разкошно прасе, което пусна в кочината при Мъничето. Сетне отиде при баща си.
Читать дальше