Астрид Линдгрен - Карлсон, който живее на покрива

Миризма на пържени кюфтета се носеше от кухнята и по това Дребосъчето позна, че наближава обед. Като поразмисли, той реши да запознае Карлсон със своите родители следобед. Първо, никога нищо хубаво не се е получавало, когато някой е пречел на мама да пържи кюфтета. А освен това току-виж, че на татко му или на майка му им хрумне да заприказват Карлсон за парната машина или за петната върху поличката… А такъв разговор в никакъв случай не трябва да се допуща. През време на обеда Дребосъчето ще се постарае да внуши на баща си и майка си как трябва да се отнасят към най-добрия в света специалист по парни машини. И когато те се наобядват и разберат всичко, той ще покани цялото семейство в своята стая.

„Моля, заповядайте в моята стая — ще рече Дребосъчето. — На гости ми е Карлсон, който живее на покрива.“

Колко ще се учудят! Колко забавно ще бъде да гледаш лицата им!

Изведнъж Карлсон престана да се разхожда из стаята. Той замря на място и задуши въздуха като ловджийско куче.

— Кюфтета от месо — рече той. — Обожавам вкусните малки кюфтенца!

Дребосъчето се смути. Всъщност на тия Карлсонови думи можеше да се отговори само така: „Ако обичаш, остани и обядвай с нас“. Но Дребосъчето не се реши да произнесе това изречение. Невъзможно беше да покани Карлсон на обяд, без да обади предварително на родителите си. Виж, Кристер и Гунила са друго нещо. С тях Дребосъчето може в последната минута да влети в трапезарията, когато всички останали са вече насядали около масата, и да каже: „Мила мамо, дай, моля ти се, на Кристер и Гунила грахова супа и банички!“ Но да заведеш на обед съвсем непознат малък, дебеличък човечец, който при това е разрушил парната ти машина и е изгорил поличката за книги — не, това не може така лесно да се направи!

Но нали Карлсон току-що заяви, че обожава малките вкусни кюфтета. Значи на всяка цена трябва да бъде нагостен с кюфтета. Иначе той ще се разсърди на Дребосъчето и няма вече да идва да играе с него… Ах, колко много сега всичко зависеше от тия малки кюфтета!

— Почакай една минутка! — каза Дребосъчето. — Ще изтичам до кухнята за кюфтета. Карлсон кимна одобрително.

— По-скоро донасяй! — извика той след Дребосъчето. — Само с картини не можеш се насити!

Дребосъчето влетя в кухнята. Майка му с карирана престилка стоеше до печката и пържеше превъзходните кюфтенца. От време на време тя разтърсваше големия тиган и гъсто наредените малки месни топчици подскачаха и се преобръщаха на другата страна.

— А, ти ли си, Дребосъче? — каза майката. — Скоро ще обядваме.

— Мила мамо — захвана Дребосъчето с най-подмилкващия глас, на какъвто беше способен, — мила мамо, сложи, моля ти се, няколко кюфтенца в една чинийка и аз ще ги отнеса в моята стая.

— Ей сега, синчето ми, ще обядваме — отговори майката.

— Зная, но трябва… След обяда ще ти обясня как стои работата.

— Добре, добре — рече майка му и сложи шест кюфтенца в една малка чинийка. — На, вземи!

О, великолепни кюфтенца! Те тъй възхитително миришеха, бяха тъй хубаво изпържени, зачервени — с една дума, бяха такива, каквито трябва да бъдат кюфтенцата от месо!

Дребосъчето взе чинийката с две ръце и я понесе предпазливо към своята стая.

— Ето ме и мене, Карлсон! — извика Дребосъчето, като отвори вратата.

Но Карлсон беше изчезнал. Дребосъчето стоеше с чинийката сред стаята и се озърташе. Никакъв Карлсон нямаше. Това беше толкова тъжно, че на Дребосъчето изведнъж му се развали настроението.

— Той си е отишъл — продума Дребосъчето. — Той си е отишъл!

Но изведнъж…

— Пип! — долетя до Дребосъчето някакъв странен писък.

Дребосъчето обърна глава. На кревата редом с възглавницата под одеялото мърдаше някаква малка топчица и пищеше:

— Пип! Пип!

А после изпод одеялото се подаде лукавото лице на Карлсон.

— Хи-хи! Ти каза: „Той си е отишъл“, „Той си е отишъл“… Хи-хи! А „той“ съвсем не си е отишъл — „той“ се беше само скрил… — провикна се Карлсон.

И в същия миг зърна чинийката в ръцете на Дребосъчето и моментално натисна копчето на корема си. Моторът забръмча. Карлсон полетя от кревата право към чинийката с кюфтета. И както си летеше, сграбчи едно кюфтенце, стрелна се към тавана, направи малък кръг под лампата и почна да дъвче доволен.

— Прекрасни кюфтенца! — извика Карлсон. — Рядко вкусни кюфтенца! Можеш да помислиш, че ги е приготвил най-добрият в света специалист по кюфтетата!… Но ти, разбира се, знаеш, че това не е така — добави той.