Дмитрий Лихачов - Размисли върху романа на Борис Пастернак „Доктор Живаго“

Във всеки случай Пастернак чрез Лара (това е вторият герой, лишен от характерност, затова също близък до автора) изказва неприязън към голите обяснения: „Не обичам съчиненията, изцяло посветени на философията. Според мен философията трябва да бъде скъперническа подправка за изкуството и живота. Да се занимаваш само с нея, е така неестествено, все едно да ядеш само хрян.“

В романа си Пастернак следва точно това правило: той не обяснява, а показва, и обясненията на Живаго-Пастернак за събитията са наистина само „подправка“. Общо взето, авторът приема живота и историята такива, каквито са.

За да се разбере това негово отношение към събитията, трябва да се цитира още едно място от романа. Действието се развива по време на победата на Октомврийската революция в Москва. Когато революцията побеждава, докторът купува от едно вестникарче извънредното издание, в което е публикувано „правителствено съобщение от Петербург за учредяването на Съвета на народните комисари, за установяването на съветска власт в Русия с диктатура на пролетариата“. И ето Юрий Живаго се прибира вкъщи и клекнал пред печицата, казва на тъст си, протягайки му вестника: „Видяхте ли го? Ето. Четете.“ И все така клекнал, побутва, дървата в печката и си говори сам:

„Каква блестяща хирургия! (Да не забравяме, че е хирург, и това професионално одобрение от неговата уста е висша похвала! — Д.Л.) Ей тъй изведнъж артистично да изрежеш старите гнойни язви! Простичка, без никакво усукване присъда над вековната несправедливост, свикнала да й се кланят и да й свалят шапка.

В това така безстрашно доведено докрай дело има нещо национално близко, открай време познато. Нещо от безусловната светозарност на Пушкин, от Толстоевата категорична вярност на фактите… Кое всъщност е гениалното? Ако някой има за задача да създаде нов свят, да започне ново летоброене, той непременно ще поиска първо да му се разчисти съответното място. Той би изчакал да свършат старите векове, преди да пристъпи към изграждане на новите, той би имал нужда да започне от кръгла дата, от нов ред, от чиста страница.

А сега — хоп, заповядайте. Това небивало, това чудо на историята, това откровение се бухва право във въртопа на продължаващото всекидневие, без капка внимание към неговия ход. То започва от средата, вместо от началото, без предварително обсъдени срокове, в първия случаен делник, право в разгара на пътуващите из града трамваи. Това е най-гениалното. Така неуместно и несвоевременно може да бъде само великото.“

Това място в романа е може би най-важното за отношението на Пастернак към революционните събития. Първо, изказването принадлежи на Юрий Живаго, което ще рече, както вече видяхме, че е изказване и на самия Пастернак. Второ, то е посветено конкретно на току-що избухналите и още продължаващи събития на Октомврийската революция. И, трето, обяснява отношението на напредничавата интелигенция към революцията: „…откровението се бухва право във въртопа на продължаващото ежедневие…“

Революцията — това е именно откровение (което „се бухва“, което е реалност) и като всеки факт тя не подлежи на обичайните оценки от гледна точка на моментните човешки интереси. Революцията не може да се избегне. Събитията й не търпят намеса. Тоест намесата е възможна, но ходът на историята е неотвратим. Тяхната неизбежност и неотвратимост сякаш парализират волята на всеки човек, въвлечен в тях. И в този случай откровено безволевият човек, който обаче притежава ум и деликатна чувствителност, е най-яркият герой на тази творба. Той вижда, възприема, дори участвува в революционните събития, но участвува само като песъчинка, подета от бурята, вихрушката, виелицата. И никак не е случайно, че у Пастернак, както у Блок в „Дванадесетте“, основен образ-символ на революционната стихия е снежната буря. Не просто вятърът и вихрушката, а именно бурята с нейните безчет снежинки и пронизващия студ на междузвездните пространства!

Неутралността на Юрий Живаго в Гражданската война е декларирана в професията му: той е военен лекар — тоест официално неутрално лице според международните конвенции.

Диаметралната му противоположност в романа е жестокият Антипов-Стрелников, който активно участвува в революцията на страната на червените. Стрелников е олицетворение на волята, олицетворение на стремежа към активни действия. Неговият брониран влак се носи с най-голямата възможна скорост и безпощадно смазва всякаква съпротива срещу революцията. Но и той е безсилен да ускори или да забави тържеството на събитията. В този смисъл и Стрелников е слабо душен като Живаго. Двамата герои обаче са не само противопоставени, но и съпоставени, те, както е казано в романа, са вписани „редом във страницата черна на съдбата“ (думи от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир — най-великия драматург-историк). И това, че и двамата са свързани с Лара, също никак не е случайно.