Станислав Лем - Албатрос

Ръцете на радиотелеграфиста трепереха, когато пишеше. Един от стоящите го хвана за яката на ризата, изправи го, избута го зад вратата, излезе и той, а след малко се върна и седна на мястото му.

— Брат му е там — поясни той, без да се обръща специално към никого. Сега Пиркс се наведе над по-възрастния, който изведнъж започна да пише:

„Луна Централна до Албатрос четири Ареслуна. Към вас се движат Устрем от сектор 64 Титан от сектор 67 Балистичен осем от сектор 45 Коболд седем нула две от сектор 94 точка заварявайте теча в преградите със скафандри зад щитове при свръхналягане точка дайте текущия авариен дрейф точка…“

Този, който беше сменил младия телеграфист, каза силно: „Албатрос!“ и всички се наведоха над него. Той пишеше:

„Албатрос четири до всички. Аварийният дрейф неовладян страничните напречни ребра на корпуса пропускат точка губя въздух точка екипажът е със скафандри точка разтворът залива машинното щитовете пробити температура в командната зала 65 точка първият теч в залата спрян точка разтворът кипи залива главния предавател точка вече мога да се свързвам само на радиофония чакаме ви край“.

Пиркс искаше да запали цигара, почти всички пушеха и се виждаше как димът се издига нагоре на сини ленти, всмукван веднага от отворите на вентилационните отдушници. Напразно търсеше по всичките си джобове. Някой, дори не разбра кой, му пъхна в ръката отворен пакет. Запуши. Първият се обади:

— Господин Миндъл.

Прехапа долната си устна.

— Пълна тяга.

Миндъл изглеждаше в първия момент изненадан, но не каза нищо.

— Предупреждение? — попита мъжът, който седеше до Първия.

— Да. Аз сам. Дайте.

Той придърпа микрофона, закрепен на подвижно рамо, и започна да говори:

— „Титан Арестера“ до „Албатрос четири“. Движим се към вас с пълна тяга. На границата сме на вашия сектор. Ще стигнем след час. Опитайте се да излезете през аварийния люк. Ще бъдем при вас след час. Движим се с пълна тяга. Дръжте се. Край.

Той отстрани микрофона и стана. Миндъл говореше по интеркома на отсрещната стена:

— Момчета, след пет минути пълна тяга. Да, да — отговори той на този, който се намираше от другата страна на линията.

Командирът излезе. Гласът му се чуваше от другата стая:

— Внимание! Внимание! До всички пътници! Внимание! Внимание! До всички пътници! Предаваме важно съобщение! След четири минути корабът ни ще увеличи скоростта си. Получихме призив SOS и бързаме…

Някой затвори вратата. Миндъл докосна рамото на Пиркс.

— Хванете се за нещо. Ще ускорим над две.

Пиркс кимна. 2 g бяха за него нищо работа, но не смяташе, че е време да се хвали с издръжливостта си. Хвана се послушно за подлакътника на креслото, в което седеше възрастният телеграфист. Четеше през рамото му.

„Албатрос четири до Титан. Няма да издържа един час на борда точка аварийният затиснат от късащите се напречни ребра точка температура в командната зала 81 точка парата изпълва залата точка ще опитам да прережа бронята на носа и да изляза край“.

Миндъл измъкна изписания лист изпод ръката на телеграфиста и изтича до другата стая. Когато отваряше вратата, подът трепна съвсем леко и всички почувстваха, че телата им изведнъж стават много тежки.

Първият навигатор влезе, стъпваше с видимо усилие. Седна в креслото си. Някой му подаде микрофон на кабел. В ръката си държеше измачкана последната радиограма от „Албатрос“. Разтвори я и я гледа дълго време.

— „Титан Арестера“ до „Албатрос четири“ — каза най-после той. — Ще бъдем при вас след петдесет минути. Ще се приближим по курс осемдесет и четири запетая петнадесет точка осемдесет и едно запетая две точка напускайте кораба. Напускайте кораба. Непременно ще ви открием. Дръжте се. Край.

Мъжът с разкопчаната униформена риза, заменил по-младия телеграфист, внезапно скочи и погледна Първия, който се приближи до него. Телеграфистът смъкна от главата си слушалките, Първият ги сложи, а в същото време другият регулираше хриптящия напрегнато високоговорител. Изведнъж всички се вцепениха.

В залата имаше хора, които бяха летели с години, но никой от тях досега не беше чувал нещо подобно. Този, чийто глас идваше от високоговорителя, премесен с постоянен шум, сякаш го ограждаше огнена стена, крещеше:

— „Албатрос“… до всички… разтворът… командната зала… температурата… не е възможно… целият екипаж… прощавайте… проводниците…

Гласът млъкна и остана само шумът.

Високоговорителят изскриптя. Трудно беше да се стои прав, но всички стояха, прегърбени, опрени на металните стени.