Станислав Лем - Албатрос

— Случило ли се е нещо?

— Не, госпожо.

— Има някаква промяна. Не чувствате ли?

— Дреболия. Увеличаваме малко скоростта — каза той. Сега можеше да започне нормален встъпителен разговор. Погледна я. Цветът на косите й не пречеше с нищо. Беше много хубава.

Той тръгна. Ускори крачките си. Навярно си е помислила, че е някой луд. До края на обзорната палуба по стените се разполагаха разноцветни фрески. Влезе през врата с надпис „КРАЙ НА ПАЛУБАТА — НЕ Е ВХОД“ и мина през дълъг коридор, празен и блестящ метално в светлината на лампите. Редуваха се врати с номера. Пиркс продължи по-нататък. По слух. Малки стълбички го отведоха до една площадка и той застана пред друга врата. Стоманена.

„ВХОД САМО ЗА ЗВЕЗДНИЯ СЪСТАВ“, гласеше табелката. Ха! Какви хубави имена измисля този „Трансгалактик“!

Вратата беше без дръжка, отваряше се със специален ключ, какъвто той нямаше. Вдигна пръст към носа си. Замисли се за секунда и почука:

— Чук-чук-чучучук-чук-чук.

Почака малко. Вратата се отвори. В пролуката се показа мрачно зачервено лице.

— Какво искате?

— Пилот съм от Патрулната служба — каза той.

Вратата се отвори по-широко.

Пиркс влезе. Беше резервната командна зала, покрай стените минаваше дублиращата система на отклонителните дюзи. От другата страна се намираха екраните за оптичен контрол. До апаратите стояха няколко кресла, всичките празни. Тумбест автомат следеше мигането на екраните. Върху тясна масичка до стената в пръстеновидни обхватки имаше чаши, изпити до половината. Във въздуха се носеше аромат на току-що приготвено кафе и едва доловим мирис на нагрята пластмаса с незначителна озонова жилка. Другата врата беше открехната. Оттам се чуваше писък на преобразувател.

— SOS? — попита Пиркс човека, който му отвори. Беше доста пълен мъж, с леко подпухнало от едната страна лице, сякаш го боляха зъбите. На косата му имаше останала следа от слушалки. Носеше сивия мундир на „Трансгалактик“ със светкавици, незакопчан. Ризата му беше излязла от панталоните.

— Да.

Човекът сякаш се колебаеше.

— От Патрулната служба ли сте? — каза той.

— От Базата. Летях две години в орбита зад Уран. Навигатор съм. Казвам се Пиркс.

Човекът му подаде ръка.

— Миндел. Нуклеоник.

Отидоха в другото помещение без повече приказки. Беше радиозала за непосредствена връзка. Много голяма. Десетина души бяха наобиколили главния предавател. Двама радиотелеграфисти седяха със слушалки на ушите и пишеха непрекъснато, апаратите тракаха, електричеството бръмчеше тихо, под пода се чуваха писукания. По всички стени светеха контролни лампи. Вътре беше като в голяма междуградска телефонна централа. Телеграфистите почти лежаха на пултовете си. Бяха само по ризи и панталони. Лицата им се потяха, единият беше блед, другият, възрастен мъж с белег на главата, изглеждаше съвсем нормално. Дъгата на слушалките разделяше косите му и белегът се виждаше добре. Двама души седяха малко по-встрани. Пиркс ги погледна и позна в единия от тях Първия.

Познаваше го бегло. Командирът на „Титан“ беше нисък на ръст, с прошарена коса и дребно лице, което не говореше нищо. Преметнал крак върху крак, той сякаш наблюдаваше върха на обувката си.

Пиркс приближи тихо до хората, които стояха над телеграфистите, наведе се напред и започна да чете над рамото на този с белега:

„…шест осемнадесет запетая три движа се с пълна тяга ще пристигна осем нула дванадесет край“.

Телеграфистът премести с лявата си ръка листа и продължи да пише без прекъсване:

„Луна Централна до Албатрос четири Ареслуна. Имате ли заразяване на борда точка отговаряйте с морз точка радиофонията не се чува точка колко часа можете да поддържате аварийна тяга точка пеленгован дрейф нула шест запетая двадесет и едно точка приемам“.

„Устрем две Ареслуна до Луна Централна. Движа се с пълна тяга към Албатрос сектор 64 точка. Реакторът ми е прегрял въпреки това продължавам точка намирам се на шест милипарсека от пеленгования SOS край“.

Изведнъж другият радиотелеграфист, бледият, издаде някакъв нечленоразделен звук и всички стоящи се наведоха над него. Човекът, който пусна Пиркс, подаде на първия навигатор изписаните формуляри. Другият телеграфист пишеше:

„Албатрос четири до всички. Дрейфувам елипса Т 341 сектор 65 точка обшивката на борда продължава да се цепи точка кърмовите прегради пропускат точка аварийна тяга на реактора 0.3 g точка реакторът излиза от контрол точка главната преграда е повредена на много места точка заразяване на борда трета степен нараства от аварийната тяга точка опитвам заваряване стоп отправям екипажа на носа край“.