Станислав Лем - Разследване

— А не ви ли се струва, че искате да ме подхлъзнете? — запита тогава.

— Извинете! Какво имате предвид? Нищо подобно! Условията предвиждаха „нов тип команда“. Там нямаше нито дума, дали тя ще бъде еднородна — нали? Искахме просто да изключим възможността от известно… хм… чисто психологическо, ирационално предубеждение — отрицателно, разбира се. Това е ясно! Нали така? По време на рейса и след него въз основа на неговото протичане вие ще представите своето мнение за качествата на всеки член от командата. Ще им дадете всестранна оценка, на която много държим. Ние само се постарахме да ви създадем условия, в които ще можете да действувате с най-голяма, безпристрастна обективност!

— Човечеството да ви се отплаща — каза Пиркс. — И все пак смятам, че ме подхлъзнахте. Само че нямам намерение да се отказвам.

— Браво!

— И бих искал още сега да си поговоря малко с моите… — поколеба се за миг — хора…

— Искате да се запознаете с тяхната квалификация? Впрочем не ви ограничавам! Първият изстрел е ваш! Моля.

Мак Гир измъкна от горния джоб на сакото пура и като обряза края й, взе да я пали, а в това време пет чифта спокойни очи внимателно се спряха на лицето на Пиркс. Двамата блондини — те се оказаха пилоти — доста си приличаха. Калдер обаче приличаше повече на скандинавец, а къдравата му коса беше като избеляла на слънцето. Браун беше съвсем златокос, дори напомняше херувим от моден журнал, но този излишък от красота компенсираха издадената долна челюст и безцветните тънки устни, постоянно изкривени сякаш в насмешлива гримаса. От левия им ъгъл косо през бузата минаваше бял белег. На него именно се спря погледът на Пиркс.

— Отлично — каза той, сякаш с порядъчно закъснение отговаряйки на Мак Гир и със същия тон, уж между другото, запита мъжа с белега:

— Вие вярвате ли в бога?

Устните на Браун трепнаха, сякаш удържаха усмивка или гримаса — той не отговори веднага. Изглеждаше като току-що и при това набързо обръснат: при ухото бяха останали няколко косъмчета, по бузите се виждаха следи от неразмазан крем.

— Това… не влиза в моите задължения — отговори той с нисък, приятен глас.

Мак Гир, който тъкмо дърпаше от пурата, замря, неприятно изненадан от въпроса на Пиркс, и като премигна, рязко издуха дима, сякаш искаше да каже: „Хак ти е! Намери ли си майстора!“

— Браун — продължи със същия флегматичен тон Пиркс, — не отговорихте на въпроса ми.

— Извинете, командоре. Аз отговорих, че това не спада към моите задължения.

— Като ваш командир, аз решавам кое спада към вашите задължения — парира Пиркс.

Лицето на Мак Гир изразяваше изумление. Останалите стояха неподвижно и с явно внимание слушаха този диалог — съвсем като образцови ученици.

— Ако това е заповед — отговори Браун с мек, отчетливо модулиран баритон, — то мога само да кажа, че с този проблем не съм се занимавал специално.

— Тогава моля да го обмислите до утре. От това ще зависи вашето присъствие на борда.

— Слушам, командоре.

Пиркс се обърна към първия пилот, погледите им се срещнаха: очите на Калдер бяха почти безцветни, в тях се отразяваха огромните прозорци на стаята.

— Вие сте пилот?

— Да.

— С какъв стаж?

— Завършен курс на двоен пилотаж и двеста и деветдесет самостоятелни часа в пространството на малък тонаж, десет самостоятелни кацания, от тях четири на Луната, две на Марс и на Венера.

Пиркс сякаш не обърна особено внимание на отговора.

— Бъртън — обърна се към следващия, — вие сте електроник?

— Да.

— Колко рентгена можете да понесете за един час?

Устните на Бъртън трепнаха. Това дори не беше усмивка. Веднага я скри.

— Мисля, че около четиристотин — каза той. — Най-много. Но след това би трябвало да се лекувам.

— Не повече от четиристотин?

— Не зная, вероятно не.

— Откъде сте?

— От Аризона.

— Боледували ли сте?

— Не. Във всеки случай нищо сериозно.

— Добро зрение ли имате?

— Добро.

Всъщност не слушаше какво говорят. По-скоро обръщаше внимание на гласа, на неговите модулации, тембър, движението на лицето и устните и от време на време го обхващаше ирационалната надежда, че всичко е само голяма и глупава шега, издевателство, че с него се забавляват, че искат да подиграят неговата наивна вяра във всемогъществото на техниката. Или може би да го накажат за това, че не вярва в нея? Та това бяха съвсем обикновени хора; върви, че вярвай на секретарката — ето какво значи предубеждение! Тя и Мак Гир беше взела за един от тях…