Станислав Лем - Оглед на място

Успешни имортализации през следващите десет години се провеждали при най-строга тайна, но тя не могла да бъде запазена и като последица обществото било обхванато от трескава подозрителност — сега вече не тъпотата, а интелигентността свидетелствала за трупен произход. Ектоците трябвало да променят лицата и имената си, да напускат семействата си, никой също така не можел да се застои някъде задълго, защото дразнел своите съседи с безкрайното си присъствие. Ето защо се криели и търсели помощ от лекари и козметици, за да си придават вид на мнима старост. Виждайки нещата в това безизходно положение — споменаването на безсмъртието вече станало оскърбление и заподозреният бивал заплашен от обществен бойкот, — правителството изоставило пропагандната кампания и взело обратно решение. За да докаже на себе си и на опозицията, че продължава да контролира съобразоносферата, то спряло въвеждането на ектотехниката. Оттам нататък вечност можели да получат само заслужили личности по тяхно желание. Обратът бил доста ловък, защото продължавала да съществува особена привилегия за операция, достъпна по закон за избрани, макар че населението я смятало за позорна. Маневрата успяла и успокоила духовете. Въпреки това в отношението на волянците към етикосферата настъпила забележителна промяна. Което се вижда от неофициалната реч, отбелязана и в материалите на нашето МВР. Обществото се отнася към своя усъвършенстван свят като към противник с личностни черти и от това вече няма спасение. Колективното въображение посяга под влиянието на затаени страхове към традиционните, митични фантазии, като придава конкретна форма на това, което не е телесно и личностно. Но над подобни наивни въображения се намира действителност не по-малко загадъчна от първоначалния естествен свят, който трябвало да се промени в блажена Аркадия. Не по-малко загадъчна, след като може да и се приписва доброжелателност, безразличие или неблагожелателност с виждане за битието така, както са го виждали философите от древността. Отхвърленото безсмъртие не е доказателство, че след векове може да се придобие доверие към съобразоносферата. Прекалено доброжелателният опекун е бил спрян на някакъв етап, но какво от това? Във всеки момент може да се стигне до нови, както ги наричат, „покушения на Доброто“. Класическият въпрос „Quis custodiet ipsos custodes?“ 184 184 Quis custodiet ipsos custodes? (лат.) — Кой надзирава надзирателите? не може да бъде премахнат. Ето, в ежедневната сфера поне всеки прави, каквото си поиска, как обаче да се отговори на въпроса дали сам е поискал това или са го поискали намиращите се в него рояци съобразони? Докато не се изключи тази алтернатива, ще съществуват кръстопътищата на Трите свята и съдбата на обществото не може да се предаде на вековна опека. Етикосферата вероятно е ограничена от директивите на доброто , но откакто се усмихнала обещаващо на енцианците с лицето на трупното безсмъртие, не е известно дали не е е понякога прекалено добра.

Научих от Тиукстъл, че много изследователски групи работят над създаването на нови системи за надзор, независими от етикосферата. Самият той участвал в проектирането на така нареченото информатично огледало, което трябва, поставено над съобразоносферата, да направи възможно измерването на нейната намеса, за да може да се установи къде свършва личната свобода и започва тайното поробване. Информатиците обаче доказали, че и това висше равнище на контрол няма да бъде последно, защото ще означава само да се установи над съобразонните наблюдение на контрольор от по-висш ранг. Ще се наложи на свой ред да се проучва и неговата лоялност, а това е вече начало на изграждане на безконечна пирамида за надзор. Попитах Тиукстъл дали не смята тези опасения за преувеличени. Все пак от няколкостотин години се чувстват под облагородяващия натиск добре, а ако не съвсем добре, то във всеки случайе по-добре — или поне не по-зле — отколкото през миналите векове, изпълнени с престъпления и кръв, така че не заслужава ли създалото се положение на нещата поне умерено доверие? Не става дума, отговори той, че приемаме това състояние на нещата за лошо, а само за това, че не знаем дали се намира под наш контрол! Бихме могли да се съгласим с някакво двувластие, установявайки да речем, че сме взели връх в надзора и имаме в ръцете си две трети от него, а една трета сме дали на съобразонните доверители… но ние нямаме понятие какъв е действителният им дял в решаването на нашата съдба. Възможно е всяко космическо общество да изгражда своя етикосфера и всяка да се развива хиляди години, а след това от самоусложняването или от други, неизвестни причини се да изражда и то не за един миг, а постепенно, докато етикосферата не се превърне в етикотумор… Отиваме в бъдеще, много по-неизвестно от естественото, и това буди нашата тревога, а не дискомфорта на забраните, които ни правят любезни… Обърни внимание, земни приятелю, че подобно на индустриализацията и етификацита не може да бъде отхвърлена частично! Както твоят народ би отслабнал след ликвидирането на промишлеността, така ние бихме се оказали безпомощни след счупването на злопоглъщащия похлупак и нашият обърнат към бъдещето страх от очакваната гибел веднага би се превърнал в гибел…