Станислав Лем - Перална трагедия

Аз с жив интерес следях хода на това единоборство, когато съвсем неочаквано получих покана от Адвокатската асоциация за специално пленарно заседание, посветено на проблема на делото „Съединените щати срещу Катодий Матрас, известен също като Катодий Първи А, също като Плодовете от съюза на Матрас и Мелания Фортинбрас, също като планета в Ракообразната мъглявина“. Аз не пропуснах да дойда на място в означения срок и видях претъпкана зала. Цветът на юриспруденцията изпълваше огромните ложи, амфитеатъра и креслата в партера. Аз бях малко закъснял, объждането вече бе започнало. Седнах на един от последните редове и заслушах белокосия оратор.

— Уважаеми колеги! — говореше той, вдигайки ръце. — Ние се сблъскваме с непосилни трудности, щом пристъпим към юридически анализ на този проблем! Някой си Матрас с помощта на някоя си Фортинбрас се превърнал в роботи и едновременно се уголемил в мащаб едно към милион. Така стоят нещата от гледна точка на простолюдието, на невежите, неспособни да видят бездната от правни проблеми, която се открива пред нашия потресен взор! Ние трябва да решим — продължи той, — на първо място, с какво си имаме работа: с човек, робот, държава, планета, деца, шайка заговорници, демонстрация или бунт. Моля, оценете колко много зависи от това решение! Ако например счетем, че става въпрос не за държава, а за самозвана групировка роботи, то в този случай ще действат не нормите на международното право, а обикновените алинеи за нарушителите на обществения ред по пътищата! Ако пък признаем, че Матрас, независимо от уголемяването си, не е преставал да съществува и все пак има деца, то оттук би следвало, че даденото лице е породило само себе си, и това ще доведе до чудовищни трудности при квалификацията на действието, тъй като законите не предвиждат това, а нали nullum crimen sine lege 1 1 Няма закон — няма престъпление (лат.) ! Затова предлагам пръв да вземе думата големият познавач на международното право, професор Пингерлинг!

Почтеният професор, посрещнат с аплодисменти, се качи на трибуната.

— Джентълмени! — произнесе той с бодър старчески глас. — Да се замислим преди всичко как възниква държавата. Нея я основават, наистина, по различни начини: нашата родина например някога е била английска колония, но после е обявила независимост и се е конституирала като държава. Има ли място това в случая с Матрас? Отговорът гласи: ако, превръщайки се в роботи, Матрас е бил вменяем, то неговото държавотворчество може да бъде признато за юридически законно, ако отчетем допълнително, че неговата националност може да се опише като електрическа. Ако пък той не е бил напълно здрав душевно, то деянието му не може да получи правово признание!

Тук в центъра на залата скочи някакъв старец, още по-беловлас от оратора, и викна:

— Уважаеми съдии! Тоест джентълмени! Ще си позволя да отбележа, че дори ако Матрас е бил невменяем държавотворец, то въпреки всичко неговите потомци могат да бъдат вменяеми, следователно държавата, съществувала отначало като продукт на лично безумие и по тази причина носеща характер на болестен симптом, по-късно е започнала да съществува като обществен фактор, de facto, само посредством съгласието на неговите електрически граждани със създалото се положение. Тъй като никой не може да забрани на гражданите на някоя държава, които сами създават законодателната си система, да признаят управлението на който си искат индивид, пък бил той съвсем невменяем (както ни учи историята, това се е случвало неведнъж), то с това съществуването на Матрасовата държава de facto влече със себе си нейното признаване de jure!

— Да ме прости уважаемият опонент — проговори професор Пингерлинг, — но Матрас е гражданин на нашата страна, следователно…

— И какво от това! — пламенно възкликна белокосият старец от залата. — Ние можем да признаем държавотворчеството на Матрас, а можем и да не го признаем! Ако признаем законността на този акт и възникването на суверенна държава, исканията ни отпадат. Ако пък не признаем, то или си имаме работа с юридическо лице, или не. Ако не, ако пред нас няма правоспособен субект, то проблемът може да вълнува само метачите от фирма „Космическа чистота“, тъй като в Ракообразната мъглявина се намира само купчина старо желязо, и нашето събрание въобще няма какво да обсъжда! Ако пък пред нас стои юридическо лица, то възниква друг проблем. Космическото право предвижда възможност за арест, тоест лишаване от свобода на юридическо или физическо лице на планета или на борда на кораб. Така нареченият Матрас не се намира на кораб. По-скоро той е на планета. Затова трябва да поискаме екстрадирането му, но няма от кого да го поискаме; освен това планетата, на която Матрас пребивава, е самият той. Значи това място от единствената задължителна за нас гледна точка, а именно гледната точка на Тържеството на Закона, представлява пустота, нещо като юридически вакуум, върху който не се простират нито правилата за охрана на реда, нито наказателното, нито административното, нито международното право. Затова думите на почтения професор Пингерлинг не могат да изяснят проблема, защото този проблем изобщо не съществува!