Станислав Лем - Перална трагедия

Конгресът призна, че е време свободната конкуренция да бъде вкарана в законови рамки, но преди дебатите да дадат резултат, пазарът бе наводнен от изстисквачки с неустоими форми, гениални подомиячки и специален модел бронирана пералня „Курш-о-матик“; тази пералня, предназначена уж за деца, които си играят на индианци, след малко преправяне беше способна да унищожи с бърза стрелба всеки обект. По време на битката между бандата на Струдзели и шайката на Фумс Бирон, когато се тресеше Манхатън и бе взривен небостъргачът Емпайър Стейт Билдинг, враждуващите страни загубиха над сто и двадесет въоръжени до капаците кухненски машини.

Тогава влезе в сила законодателният акт на сенатора Макфлакон. Съгласно този акт собственикът не отговаряше за противозаконните действия на принадлежащите му разумни устройства, ако са извършени без негово знание и съгласие. За съжаление този закон остави вратичка за многобройни злоупотреби. Собственикът тайно се сговаряше с пералните си и ги пускаше да разбойничат, а пред съда отърваваше наказанието, като се позоваваше на закона Макфлакон.

Възникна необходимост от промяна на този закон. Сега актът на Макфлакон-Гламбкин зачиташе ограничена субектност на разумните устройства, най-вече по отношение на наказуемостта. Той предвиждаше наказания в размер на 5, 10, 25 и 250 години принудително пране или съответно търкане на подове, утежнено с лишаване от смазка, а също телесни наказания с най-тежка форма късото съединение. Прилагането на този закон обаче се сблъска с препятствия. Например фигуриращата в делото на Хамперлсън пералня, обвинена в извършване на многобройни нападения с цел грабеж, беше разглобена от собственика на части и се яви пред съда във вид на купчина жици и детайли. Затова в закона бе внесено изменение, известно оттогава като поправка на Макфлакон-Гламбкин-Рамфорней, което постановяваше, че извършването на произволни изменения или реконструкции в намиращ се под следствие електромозък е наказуемо деяние.

Тогава изплува делото на Хиндендрупъл. Неговият мияч на чинии нееднократно се бе обличал в костюма на собственика си, предлагаше брак на различни жени и измъкваше от тях пари, а веднъж застигнат от полицията на местопрестъплението, пред очите на изумените детективи се саморазглоби. Като се разглоби, той забрави за извършеното и не подлежеше на наказание. След това възникна законът на Макфлакон-Гламбкин-Рамфорней-Хмурлинг-Пяфка, съгласно който всяко саморазглобило се с цел избягване на отговорност устройство се дава за вторични суровини.

Изглеждаше, че този закон ще откаже всички електромозъци от престъпни действия, тъй като на тези устройства, както на всички разумни твари, е присъщ инстинктът за самосъхранение. Обаче стана известно, че съучастниците на престъпните перални купуват частите и ги сглобяват наново. Проектът за „антивъзкресителна“ поправка към закона Макфлакон, приет от комисията на Конгреса, беше торпилиран от сенатора Гугеншайн; скоро след това се разкри, че самият сенатор Гугеншайн е перална машина. Оттогава датира практиката да се почуква по конгресмените преди сесия — по традиция за тази цел се използва железен чук с тегло два и половина фунта.

Между другото възникна делото Мърдърсън. Неговата перална машина систематично му късаше ризите, със свирукането си създаваше радиосмущения в цялата околност, правеше неприлични предложения на старците и малолетните, звънеше по телефона на различни лица и подражавайки на гласа на електродателя си, искаше пари на заем, канеше съседските перални и подомиячки уж да разгледат колекцията му от марки и ги склоняваше към разврат, а в свободното си време скиташе и просеше. На съда тя представи заключение на дипломирания електронен инженер Елеастър Крамфоус, гласящо, че тази пералня изпитва периодични пристъпи на невменяемост, в резултат на които започва да си мисли, че е човек. Призованите от съда експерти потвърдиха тази диагноза и пералнята на Мърдърсън беше оправдана. След обявяване на присъдата тя измъкна изпод мишницата си пистолет марка „Люгер“ и с три изстрела лиши от живот помощник-прокурора, който пледираше за късо съединение. Арестуваха я, но после я освободиха под гаранция. Съдебните органи изпаднаха в крайно сложно положение, тъй като невменяемостта на пералнята, потвърдена от присъдата, не им позволяваше да предявят ново обвинение, а да я подложат на изолация бе също невъзможно поради отсъствие на приюти за полудели перални. Правово решение на този парещ проблем донесе чак актът на Макфлакон-Гламбкин-Рамфорней-Хмурлинг-Пяфка-Сноумен-Фитолис, тъй като делото на Мърдърсън предизвика огромно търсене на невменяеми електромозъци, и някои форми дори започнаха умишлено да произвеждат такива дефектни апарати в два варианта: „Садомат“ и „Мазомат“, предвидени за садисти и мазохисти. А фирмата на Надлег (която феноменално процъфтяваше, тъй като Надлег, като най-прогресивен капиталист, бе отделил за пералните 30 процента от местата в надзорния съвет на концерна си с право на съвещателен глас) пусна универсален апарат, който с еднакъв успех можеше да бие и да се подлага на побой — „Садомазтик“, — а освен това допълнително бе снабден с лесно запалващо се устройство за подпалвачи-маниаци и с железни крачета за лицата, страдащи от пигмалионизъм. Конкурентите пускаха нелепи слухове за уж подготвено излизане на специален модел „Нарцисматик“. Гореспоменатият закон предвиждаше създаването на специални приюти, в които полуделите перални, миячки и други устройства трябваше да бъдат принудително изолирани.