Станислав Лем - Перална трагедия

Това събитие, получило широка гласност в пресата, постепенно прерасна в скандал, тъй като летящите покрай Ракообразната мъглявина кораби ловяха откъси от радиограми на така наречения Матрас, наричащ себе си в тях „Катодий Първи А“. Доколкото можеше да се разбере, Катодий Първи А, тоест Матрас, се обръщаше към някого (към други роботи?) като към свои собствени части, все едно някой беседва със собствените си крайници. Дрънканиците на Катодий Първи А навеждаха на мисъл, че става дума за някаква държава, основана от Матрас или от произлезлите от него роботи. Държавният департамент незабавно поиска подробно разследване. Патрулите установиха, че в мъглявината понякога мърда метално кълбо, а понякога — човекоподобна формация с размер около петстотин мили, която разговаря сама със себе си за това-онова, а на въпросите за нейния държавен строй отговаря уклончиво.

Властите решиха мигом да пресекат развитието на узурпатора, но понеже тази акция трябваше да носи безусловно официален характер, трябваше някак да я нарекат. Тук възникнаха първите спънки. Актът на Макфлакон се явяваше приложение към гражданския кодекс, трактуващ движимото имущество. По същество електронните мозъци се смятат за движимост, дори ако нямат крака. Обаче загадъчното тяло в мъглявината беше с размерите на астероид, а небесните тела, макар че се движат, се считат за недвижимост. Възникна въпрос: може ли да бъде арестувана планета, може ли едно сборище роботи да бъде планета, и накрая — е ли това формирование един съставен робот или съвкупност от такива? Точно тогава към властите се обърна адвокатът на Матрас и представи заявление от своя клиент, в което той твърдеше, че се отправя в Ракообразната мъглявина, за да се превърне в комплекс от роботи.

Първоначалното тълкуване на този факт, предложено от юридическия отдел на Държавния департамент, се свеждаше до следното: Матрас се е превърнал в роботи, с което е унищожил своя организъм, а значи е извършил самоубийство. Това деяние не е наказуемо. Роботът или роботите, представляващи продължение на Матрас, са създадени от него и следователно се явяват негова собственост, а сега, след смъртта му, трябваше да влязат в държавната хазна, тъй като Матрас нямаше наследници. Въз основа на това определение Държавният департамент изпрати в мъглявината съдия-изпълнител със заповед за конфискация и запечатване на всичко, което открие там.

Адвокатът на Матрас подаде апелация, твърдейки, че признатият съгласно споменатото определение факт на продължаване на Матрас изключва самоубийството, защото който е продължен, съществува, а който съществува, не е извършвал самоубийство. Значи няма никакви роботи, явяващи се собственост на Матрас, а съществува само Катодий Матрас, който се е преправил така, както е решил. Никакви експерименти над самия себе си не са и не могат да бъдат наказуеми, също както не могат да се конфискуват по съдебен ред части от нечие тяло, било то златни зъби или роботи.

Държавният департамент подложи на съмнение подобно тълкуване на делото, от което произтичаше, че живо същество, в дадения случай човек, може да се състои от явно неодушевени части, а именно от роботи. Тогава адвокатът на Матрас представи на властите заключение на група водещи физици от Харвардския университет, които единодушно твърдяха, че въобще всеки жив организъм, в това число и човешкият, се състои от атомни частици, а последните несъмнено трябва да се смятат за неодушевени.

Виждайки какъв опасен обрат приема делото, Държавният департамент прекрати опитите за атака на „Матрас и приемници“ откъм физико-биологичния фланг и се върна към първоначалното определение, в което думата „продължение“ бе заменена с „продукт“. Тогава адвокатът незабавно представи на съда ново заявление на Матрас, в което той твърдеше, че така наречените роботи в действителност са негови деца. Държавният департамент поиска да му се представи акт за осиновяване, което беше коварен маньовър, тъй като законът не допускаше осиновяване на роботи. Адвокатът на Матрас веднага поясни, че става въпрос не за осиновяване, а за истинско бащинство. Департаментът заяви, че по закон децата трябва да имат баща и майка. Готовият за това адвокат приложи към делото писмо на електронния инженер Мелания Фортинбрас, която твърдеше, че споменатите индивиди се се появили на бял свят вследствие на най-тясно сътрудничество между нея и Матрас.

Държавният департамент подложи на съмнение характерът на споменатото сътрудничество като „лишено от естествени родителски черти“. В упоменатия случай, гласеше правителственото заявление, за бащинство и съответно майчинство може да се говори само в преносен смисъл, тъй като става дума за духовно родителство, а за да влязат в сила законите за семейството, е нужно телесно.